Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (92)

XVIII

Цялата система на идео-моторни действия и задръжки на подчинение, имащи понякога рефлексен характер се свързва и определя от личността на началника, от войнишкото облекло и от обстановката на казармата или от обстановка, подобна ней.

Личността на началника в момента на командуването се набива в съзнанието на войника главно с три неща: униформа, строго внушаващо лице и строг и висок тон. Тези три неща се явяват основните външни белези на власт и сила, а с тях се свързват главно „рефлексите“ на покорство.

Униформата е най-опростеният вид на старите одежди, които със своите необикновен и размери, богатство, украшения, цветове, блясък имаха задача да дадат необикновен, непростосмъртен вид на носещия ги представител на светската и духовна власт, да поразят съзнанието на подчинения и да го поставят в отношение на плахост и зависимост от тази личност „не от мира сего“^[1]

Днес униформата като белег на сила и власт е събирателна точка (сумационен център) на „рефлекси“ на покорство и понеже е униформа, т.е. общо на всички военачалници облекло, то всеки началник може да използува създаденото от другиго идео-моторно поведение на подчинение. Поради това, по силата на нещата и по нареждане, чест и подчинение се отдава на пагона, не на личността.

Строгото внушаващо лице, строгият и непоколебим глас като белег на сила действуват така заплашващо, че и в обикновения живот те служат като важно средство да си пробиваме път между хората и да ги караме да ни се подчиняват.^[2]

Тъй както гражданското облекло е свързано с навиците на гражданското ни поведение и определя съответното самочувство, тъй също военното облекло на войника е свързано с „рефлексите“ на покорство и определя съответното войнишко самочувство. Облечем ли униформата, влизаме в клещите на дисциплината.

Обстановка на ред, и то непознат ред, който смущава със своята непонятност и поставя в положение на безпомощност, също отключва „рефлекси“ на покорство. Това се използува, за да се обзаведат подходящо банкови зали, административни учреждения, които имат работа с широката публика, съдебни палати, черквите, големи магазини. При такава обстановка по-лесно се работи с публиката, защото личната й съпротива е понижена, поддава се на внушение и на подчинение.

Авторитетът на началника, сиреч представата за неговата причиняваща и подчиняваща сила, и то на началника, който не е в пряк досег с войниците, се създава главно с техниката и реда на парадите, на посрещанията и изпращанията.

„Иде началник!“ — Тази магическа дума раздвижва всичко — хора и неща. И цялата тази тревога на войниците: почистване, миене, бръснене, стрижене, подреждане шкафчета, легла, почистване оръжието, почистване двора, нужниците, баня, преобличане, смяна на якички, калъфки, изкърпване на горните дрехи, всичко това се поставя в причинна връзка с личността на идващия началник и цялото това раздвижване на хората и нещата се схваща като причинено от неговата невидима, но неотвратима сила.

Тази представа се завършва при посрещането му, когато чрез реда на командуването, чрез кръга на посрещаните и заставащите „мирно“ все повече се очертава редът на йерархията и властта на все по-висшите началници.