Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (37)

I

В това изследване ще разгледаме развитието само на онези наши нрави, които имат пряка връзка с известни проблеми на нашите дни. И понеже в случая ще ни интересуват по-близки до нас явления, смятаме за излишно проследяването на нашите нрави отпреди времето, когато царуваше у нас задругата.

Задругата, като стопанска и нравствена общност, обединена от общата собственост, общия трудов процес, общото потребление, а с това и от общия произход и здрави нравствени връзки, имаше за основа натуралното, затворено стопанство, което наблюдаваме само в общества, където земеделието е основно производство, т.е. в обществата, предхождащи появата на капитализма.

Исторически взето, задругата е наследница на стария род, обществено образование, познато на всички народи. С развитието на частната собственост старият род се разпадна на отделни големи челяди, наречени у нас „задруги“, което стопански представляваше подялбата на старата родова собственост между тези челяди. Паричното, разменното стопанство разложи старата съставна задруга, обединяваща братята старци (прадядовци), техните синове (дядовци), женените внуци и правнуците в проста задруга, която обединяваше само дядото с женените му синове и внуците. А като резултат от разпадането на простата задруга се получи съвременното отделно семейство, състоящо се само от бащата и неженените му деца.

Границите, които някога очертаваха общата собственост на рода, се разкъсаха, за да оградят собствеността на задругата, за да отделят най-сетне собствеността на отделното семейство. Но тия прегради, които отделиха „моето“ от „твоето“, не бяха прегради между вещите, а прегради между хората. Обособявайки отделни стопански и битови интереси, те се превърнаха в прегради между сърцата, защото нравственото обособление следваше стопанското. Старият нравствен колективизъм, израснал върху стопанския колективизъм на рода и задругата, бе изместен от индивидуализма на отделния собственик, който след пълното си въвличане в капиталистическото стопанство позна и последната форма на днешния индивидуализъм — егоизма.

Колективизъм — индивидуализъм — егоизъм: това са трите главни периода от досегашното ни нравствено развитие. Тези периоди са рожба на различни обществени епохи и имат за характерни носители различни обществени групи. След заробването ни от турците носител на колективизма беше задружно живеещото селячество. Индивидуализмът бе изнесен от занаятчийството, като дребен стокопроизводител, а егоизмът стана основна черта на съвременната нравственост.

Проследяването на това нравствено развитие е задачи на настоящото изследване.