Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (84)

X

В този ред на преобразяване всички съставки на нашето „аз“ не остава незасегнато и отношението ни към нещата: последните трябва да бъдат в ред, в безпощадно строг ред, войникът трябва така дълбоко да свикне да гледа в ред всички неща, с които работи, че когато излезе на улицата и види два камъка — да се дразни от тяхната нестройна разхвърляност. Редът в казармата и неговото „строго точно спазване“ съгласно първата заповед на военната дисциплина има огромно и основно значение за войнишкото възпитание, което подробно ще разгледаме по-после. Тук ще се спрем на него само като възпитание на окото и ръката.

В казармата всичко е в ред, в строг ред: хора и вещи — хора в строй, вещите в порядък. Редът дава красота, бързо, точно, сигурно разполагане с вещите — знаеш къде се слага, къде ще го търсиш и с какво определено движение ще стане това; редът пести силата, защото прави движенията при служенето с вещите определени и най-къси. Но за целите на обучението редът тук е доведен до култ.

Войникът в строя и пред началството държи тялото си в определено положение — войнишкия стоеж. И най-малката част от тялото, облеклото, оръжието заема положение според строго и предварително предписание: краката прибрани в ъгъл с ширина, колкото е широк прикладът на пушката, коремът прибран, тялото наведено напред така, че тежестта му да пада върху пръстите и да пружинира върху тях, ръцете опънати, пръстите и особено непокорният палец прибрани и залепени на кантовете на панталона, главата дигната толкова, че да дава водоравен поглед, очите гледат смело, с орлов поглед.

Облеклото винаги е в определен ред: токата на колана вляво ли дясно, коланът винаги се намира на куките отзад; носи ли се колан — всички трябва да бъдат с колани; носи ли се шинел — всички трябва да са с шинели; носят ли се ръкавици — всички трябва да бъдат с ръкавици, и то само от един цвят — никакви лични изключения.

Пушката при всички хватки, при стоенето „мирно“ или „за почест“, се държи в точно определено положение.

Не по-малко строг е редът на вещите в казарменото помещение. Креватите са наредени в строго прави линии. Покриват се с одеяла по един и същ начин — одеялото се подгъва, увива дюшека и се приглажда да не остави и най-малката гънка. Възглавницата се изправя под определен ъгъл и краят, в който се връзват връзките на калъфката, се слага или надясно, или наляво в зависимост от това къде е входната врата на помещението.

Пред креватите са наредени шкафчета, в които се подрежда цялото подвижно имущество на войника. Не бихте повярвали какъв обширен правилник за вътрешния ред има това „чудно и дивидно“ шкафче. Стените му се облепват по определен начин с книга, от лавичките се провесват завески с определена форма; чекмеджето също по определен начин се облепва; всяка преградка служи за поставянето на определена вещ, а тази определена вещ се туря в определено положение. Най-сетне всяка сутрин с един дълъг конец всички шкафчета се поставят под една права линия.

Вечер със събличането дрехите: куртка, панталони, колан и шинел, се сгъват по точно определен начин, наслагват се една върху друга на шкафчето, така че крайните им ръбове заедно с ръба на шкафчето да образуват отвесна стена. Най-отгоре се поставя шапката. Всички дрехи и шапки трябва да бъдат сложени така, че еднаквите им точки да лежат на общи прави линии.

Ботушите се оставят под определен ъгъл, партенките по определен начин се завиват около тях. Пушките също така се нареждат, ножовете висят наклонени надясно, каишите на пушките са зад ръкохватката и пр., и пр.

Този особен ред се налага като заповедоизпълнение. И докато борбата за неговото провеждане с простите войници е борба за създаване навици у тях, за очупване на тяхното безразличие, а заедно с това и за привикването им да се подчиняват — за обособените личности тази борба има значението да ги приучи да нареждат дори и материалния си бит не по своя, а по чужда воля по пътя на подчинението.