Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (104)

II

За да почувствувате духовната среда, сред която живеят иманярите, нашето изложение ще ви въведе в нея, така както се въвежда всеки новооглашен в тази особна действителност, в този свят на много малко истина и много сън и въображения, на видения (халюцинации) и привиждания (илюзии), на златни мечти и непоклатима вяра, на непробиваема безразсъдност и съсипваща упоритост, на най-изразено лековерие, суеверие и невежество, на най-вълнуващи легенди и пъстра поезия — изобщо в един от кътовете на тайния душевен живот на част от нашия народ.

Гладът, беднотията, засягайки основните жизнени страни на човека, дават винаги силни чувства (афекти). В афективната (възбудената) душа на бедния мисълта за златото е мисъл за края на мъки и тегла; блясъкът на златото прелива в образите за земя, по която ралото ще проточи дълга бразда, а косата — сливащи се в далечината откоси; за висок бял дувар вместо стария прогнил плет; за къща на два ката, която да се белее хее… отдалеч; за дебел врат и червенобузи деца; за хранен кон, който нетърпеливо рови с копито и чака да го яхнат; за пеещи железни каруци; за весели и шумни сватби с тежки сватове, за големи гостета, за широк живот и дълбока почит:

— Ее… ех, майка му стара! Да копнеш с кирката… да блесне онова злато… ще полудееш. — Разправя възбудено, със светещи очи старият иманяр и огъва меката махмудия — уви — единствена, и то купена, а не намерена.

Историите за закопано имане шетат из народа от изконно време. Всеки знае по нещо от тях, но не всеки им обръща сериозно внимание:

— Свят широк, камъни много… Откъде да знаеш где е закопано, та да идеш да го откопаеш. Трябва да обърнеш цялата земя девет педи дълбоко.

Но освен хората на здравия разум има и хора, пленници на лековерието, суеверието и невежеството, които въпреки нашите училища и университети още не са се свършили, дори не са толкова малко, колкото може да се предполага на пръв поглед.^[1]

Идва някой ден при един такъв българин неговият съсед, извиква го настрана и с шепнещ глас, с едва сдържано вълнение, с тайнствено оглеждане и ослушване, да не би някой да ги чуе, му съобщава, че е получил от един негов добър познат и умен човек едно писмо, с което го пита за тукашните местности:

9 юний 1933 г., гр. Фердинанд.

Др. И.,

Писмото ви от 3-й того получих днес и останах много зарадван, че ми дадохте някои сведения, макар и оскъдни.

Аз се осмелявам отново да се обърна към Вас и с настоятелна молба да ми дадете по-подробни сведения, с които Ви разполагате и които Ви може да съберете от други стари хора и от Ваши колеги, както е отец Йеромонах Б., понеже те са свързани тъй едно с друго, че е необходимо всички да се проучат, за да се доде до едно окончателно и положително убеждение, че това е действително търсеното място. И не трябва във Вас да има никакво съмнение, че тук може да има някаква игра и измама. Всичко ще си е във Ваши ръце и когато дода тогаз заедно с Вас ще се извършват работите по-нататък. Няма защо да Ви тревожи обстоятелството, че може някъде Ви лично, стига да разполагате със свободно време, ще отидете и ще опитате и няма за какво да се безпокоите, че това, което ще търсите няма да се намери, защото възможно е друг по-рано да е бъркал и взел, и макар да се не намери обаче все ще се познае мястото, гдето е било и ако не е взето голямото, то ще ни упъти да го вземем ний.

Моля отговорете ми на този въпрос, доколкото имате сведения, и също и за по-далечни места се интересувайте, защото ако излезе това, което се търси, то е една верига, на която дължината няма да бъде по-къса от 30 километра. Та понагазете и по-далечни места.

1) Има ли махли из вашите села, които да се наричат Дряново и Косово. Или да са биле по-рано, а сега да ги няма или преименовани.

2) Имало ли е от вашия монастир по-нагоре друг, а сега да не съществува и как се е казвал? Може би в съседните райони да е имало.

3) Щом има Курт кая, тогас от него на юг ще има Куш кая (Орлов камък) и от него нагоре да има дере — Курт-дере, а над него може би чак по билото — пък и по-далечко — Таушан тепе (заешка висота). После в тази посока трябва да е Чемерикова поляна и Просечения камък.

4) За че е Чемерикова поляна трябва да има на нея: три грамади камане, едно кладенче и водата му се втича в една от грамадите; да има купа згурия и за да се иде на Чемерикова поляна, трябва да се мине през Просечения камък. Има и други работи, но после.

5) Саръ-гьол. Подробно описание за него: големина, пространство, пресъхва ли лете, изтича ли се водата и где и в кое дере се втича и какво има в него.

6) Станчевия говедарник (полегарник) да са два: голям и малък.

7) Около Дебел-дел да има Гарванова канара.

8) В синия вир да има пастърва и под него има ли риба.

9) Разучете има ли ги тези места: Кесим таш (сечен камък), Коритата, Стъпалата, Курт-бащица, Габровница, на балю Карлъбалкан, Обреща, Чим-мандра, Саръ-гьол, Върто-поле и Суха баня — те са горе по билото. Щом се узнаят ще се търси друго нещо. Да се знае разположението на местностите едно от друго, источно, западно, северно или южно.

Щом имате лице, което се занимава с издирване на такива работи, няма защо да се страхувате, а го използувайте да Ви търси това, за което Ви пиша. С очакване да получа от Вас важни сведения, приемете моите сърдечни поздрави и благопожелания.

Повтарям няма за какво да се страхувате, а използувайте широко този, който се интересува от тези работи, в смисъл, да Ви издирва местностите и знаците, за които Ви писах и за които по-нататък ще Ви пиша. Да остане като отида аз да се търсят знаците ще бъде много трудна работа и ще се отнеме много време. Щом не знае секрета не е опасен. Възложете му да разучи за местностите. Около Саръ-гьол има и калета които трябва да се проучат. Каквито сведения имате, макар да не са близко около Вас, съобщете ми ги.

Петър Николов

запасен полковник

23.VIII.1933 г., гара Гебедже

Г-н Ив. К. Пеновски, Троян.

Далечни ми и непознати приятелю,

с настоящето като ви поздравявам и ви явявам: че ние днес с брат ти Стефан сме доста приятели и често се събираме да приказваме и така че в разговора си употребихме и за малджилъка. Така че аз имам книга за Вълчан Воевода, поп Мартин, Караф Яко, Алтън Стоян, за които ми описва техните съкровища с всичките нишани и под какъв вид да се земат парите и така пише, че било в Троянския балкан, вследствие на това, аз съм много далеч и не мога да дойда по тази местност да търся, затова се наговорихме с брата ти за най-уместно да пиша до вази. В книгата пише така:

За куцата мечка е на три дерета. Мечкарят^[2] гледа на една канара и от там нагоре има Кадрет кале, хоро иски. Воденицата не се ходи с кола и кон. Близо има баир Олан. От воденицата се види турското село Курт Дере. Коюмджийското място има два кладенци: единият сладък, другият горчив. Много има да ти описвам, стига да се намерят тези места, за смока, за софрата, за копанята, за воденицата, за мечката.

Всичките знакове ги има, там, водят едно на друго и парите ги показват къде са, как ще се земат. За сега Ви молим да се издирят тези местности, да се видят очевидно. Пиши ми, тогава ще ти опиша по-пълно и ще ти покажа малко пари, за да све осигурим, вярно ли е в тези работи.

Имаш момче Колю, то било горист, анджак за него работа да изучи тези места, има ли ги вярно или не. За парите не мислете, те са много лесно, всички в пещерята, има някои затворени, но аз ще ги отворя според както ме отправя памокчи пътека, романската пътека, торят молу.

Засега толкова пиша. За после по-много, когато ми пишеш, че ги има тези местности.

Твой невидим и непознат приятел: Пенчо К. Арабаджиев.

— Абе как да няма, като има — отвръща с радостна възбуденост нашият „запалянко“. — Нали там пасем овците — добавя той и чувствува, че цял трепери от нови, непознати чувства.

Афектът е запален. Новооглашеният още утринта обикаля описаните места. Афектът по силата на природата си (претворява виждането, асоциациите, мисленето, разсъдъчната способност.^[3] Местността се преобразява: тя добива нов, тайнствен вид. Всяко камъче става чудно, оживява, като че крие нещо.

— Тук някъде ще блесне златото. Тук някъде се крие то. Ще го пипнем и тогава: сбогом, сиромашийо, ела да видиш кой е бачо ти Кольо!

— Ами ако всичко това е лъжа? — едва пропълзява тънкото езиче на съмнението.

— Дума да няма: това е човек полковник. Откъде ще знае местата, като не ги е виждал. В книга било писано всичко, в книга…

Най-сетне пристига иманярът професионалист. Неговата личност и неговите обяснения не оставят място за никакво съмнение.

Външността му прави дълбоко впечатление. Той е слаб, с тънки черти на лицето. Очите му имат един странен блясък: те сякаш не виждат нещата на този свят, а са потънали в друг, невидим, скрит свят на тайни неща и сили. Той говори за този свят така задушевно, с такава дълбока вяра, с такива подробности, с такава самоувереност, че думите му непосредно заразяват. От цялата му личност, от държането, от езика, от лицето му вее поразяваща тайнственост.

Той разправя за чудната книга „Соломонията“, написана от Цар Соломона. По тази книга човек може да се направи невидим и да заповяда всичко.

За подземията с техните канали, със седемте им стаи, пълни с пари, за подземните реки с черна пъстърва, за пружинените мостове, които се движат (клатят) над реката непрекъснато като чуковете на тепавица.

За българските воеводи, които били преименувани български боляри, както през въстанието Гавраил Хлътов се преименувал на Георги Бенковски.

За султана, който, като свършил парите и нямало с какво да плаща — тъй като всички, та чак и великият везир станали ятаци на хайдутите, — преоблякъл се като говедар и отишъл към Балван, Търновско, да разбере работата; но щом се приближил към селото, срещу него излезли дванадесет кучета. От това султанът разбрал, че и везирът му е ятак, хванал го и го пекъл жив, докато изказал всичките ятаци. Понеже воеводите останали без ятаци, избягали във Влашко и оставили богатствата.

За мома Рада, която замествала Вълчан воевода. Когато Вълчан заминал за Етрополе, оставил при нея Емин бей Хасан — турчин, когото Вълчан взел в едно сражение и отгледал. Емин съблазнил Рада и когато Вълчан след 4 месеца се върнал, намерил я непразна. Турчинът, за да не го убият, побягнал, но в бягството си през гората открил на Станчов полугар старите римски богатства; върнал се и обадил на Вълчана. Вълчан пратил да проверят и след това турил на Емина ножа, за да няма между тях турчин, а мома Рада заклал и с нейната кръв заклели имането.

За поп Мартина, родом от Балван, Търновско. Попадията била много хубава. Търновският паша ги канил много пъти на гости. Най-после поп Мартин отишъл. Седнали да ядат и пият. Мръкнало се. Поп Мартин почнал да чака да излезе жена му, а на нея в това време къносвали ноктите. Попадията излязла, но му казала:

— Не ми трябва поп за магаре.

Пашата го изпъдил и поп Мартин отишъл при Вълчан воевода. За да го изпита, Вълчан пратил двама четници в Търново: единия — фурнаджия, а другия кочияш при пашата. Когато веднъж пашата тръгнал за Казанлък, кочияшът съобщил на фурнаджията, а фурнаджията — на Вълчана и Вълчан с поп Мартина причакали попадията и пашата и ги убили. На това място е изрисувана кочията на поп Мартина.