Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (119)

II

Робството на разлагащия се турски феодализъм, особно след черкезките обири, стана непоносимо и нетърпимо. За будната и тежко засегнатата част от народа ни пътят за премахване на това робство бе един: въоръжено народно въстание.

И ако Левски бе организационният гений на борбата за свобода, а Ботев поетическият й гений, то Априлското въстание намери своя майстор в лицето на Георги Бенковски, роден революционер и стратег, гений, който ако се беше родил не в малката България, а другаде и в съответно време, сигурно щеше да бъде една от ярките звезди на световната история.

България бе разделена на четири въстанически окръга, наредени по степен на важността им така: Търново, Сливен, Враца и Панагюрище. И ако Априлското въстание се изчерпа главно със станалото в четвъртия революционен окръг, това показва, че там не само бяха се стекли най-благоприятните външни обстоятелства (гъсто и съсредоточено българско население, естествено укрепена планинска местност, будно планинско население), но и че там бе попаднал човекът, чиято лична дейност бе от решително значение за изхода на предприетото дело и който като много велики хора бе поставен на това отговорно място с недоверие и подозрителност, почти насила.

В мирно и обикновено време може би ти и аз, читателю, по незавидни еснафски съображения щяхме да пазим в частните си сношения достатъчно разстояние от хора като Бенковски. Ние сигурно не бихме търпели проявите на чепатия му нрав, който не познаваше особно много ограничения и немареше за повеленията на нашия дребнобуржоазен морал. Ние едва ли бихме понасяли маниите му за величие, своеобразния му политически егоизъм, който стигна до мечти за царствуване, склонността му да диктаторствува. И до ден-днешен много ограничени душици, перспективата на чийто поглед едва надхвърля върха на техния нос, не искат да признаят историческите заслуги на Бенковски, по-право, мъчат се да ги премълчат поради тези му качества. Това са хора, които не могат да разберат, че човек е не това, което е в частния си живот, а това, което е в обществения; и че има случаи, когато човек става велик исторически творец благодарение колкото на добродетелите си, толкова и на пороците си и че в такива случаи историческата стойност на тези „пороци“ не може да се замени с никаква дребнобуржоазна разумност, почтеност и благоприличие, защото по силата на обществената диалектика тези пороци стават добродетели, а досегашните добродетели — пороци. Но по този предмет ще имаме случай да поговорим, когато се спрем само върху личността на Бенковски. За да оценим правилно въстаническите похвати на Бенковски^[1] и на другарите му, трябва да осветлим предварително два въпроса: първо — какви бяха близките цели на Априлското въстание и, второ — при какви условия трябваше да се проведе това въстание.