Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (87)

XIII

Казармата трябва да създаде от войника една нова личност — душевно и физически годна да воюва и да понася лишенията на войнишкия живот. Но тази личност трябва и да се подчинява.

Армията е образувана върху единоначалието, което осигурява нейното единодействие. Поради това поведението на низшите чинове е заповедоизпълнение, следователно проява не на лична, а на началническа воля. Колкото по-надолу слизаме по военната йерархия, толкова повече самодейността и личните оценки стават по-излишни, докато стигнем до войника, самодейността на когото обикновено се състои само в едно: да проведе най-добре при конкретните условия дадената заповед.

„Точното и безпротиворечиво изпълнение на заповедите“ и „безропотното понасяне несгодите на войнишкия живот“ най-добре могат да се обезпечат, когато се превърнат в навици на подчинение, т.е. когато поведението от волево стане идео-моторно с известен рефлексен оттенък. А за да се осигури бързината и точността на подчинението, трябва в нужната степен да се отстранят личното гледище и личната преценка, свободата на волята и мисълта (критичното съзнание) и да се приучи войникът да не прави от своето войнишко поведение въпрос на лична независимост, гордост, чест и достойнство, разбирани в техния граждански индивидуалистичен смисъл.

За да приучим войника да се подчинява, сиреч за да превърнем цялото му поведение в заповедоизпълнение, трябва да свържем това поведение с волята на началника, като го поставим под тази воля. Всяко „действуване“ и „търпение“ на войника трябва да бъде проява не на неговата, а на началническата воля. Само по този начин началникът, бидейки господар на душата на войника, ще може безпрепятствено да я държи здраво в ръцете си.

И тъкмо за тази цел не само всяко поведение в казармата е провеждане на началническа воля, изпълнение на заповед, но и целият бит на войника е преобразен и несходен с гражданския. Казарменият режим е въплъщение на началническата воля и неговото спазване става под натиска на същата воля. Началническата воля, измествайки във всички точки личната, е надвесена непрекъснато над войника, налага се и върху последната му клетка, върху последната му мисъл, върху най-дребната му проява и се стреми да обсеби цялото му същество. Това е смисълът, който лежи в повеленията на военната дисциплина: „Строго спазване на установения във войската ред“ и „следене за изпълнението на всяка заповед“, от най-едрата до най-дребната.

Сега ни е вече ясно защо всичко в казармата не прилича на това, което сме свикнали да виждаме вън от нея: защо всичко с променено: защо е създаден такъв подробен и строг ред, чиято целесъобразност на някои места ни озадачава със своята житейска непонятност. С това се цели не само създаването просто на една нова личност. Тази личност трябва да се изгради съобразно с една нова чужда воля волята на началника. В това отношение един началник ще бъде толкова по-добър, колкото по-подчертано успява да свързва живота на войника със своята воля. В това се състои тайната на командуването, когато това командуване не почива върху доброволно подчинение.^[1]

Днес се спори за границите и степента, в които трябва да се отстрани личната воля, за да се даде известна преднина на самодейността. Но основното в командуването и подчинението, когато не почиват върху доброволчеството, си остава отстранението на личната воля. Спорът може да бъде само за степента на това отстранение.

За да привикне към това особено очертаната личност, подофицерът трябва да има достатъчно твърдост да върви винаги против личните й предпочитания, за да я приучи да отстъпва. Затова за подофицери се подбират сурови, твърди, непоколебими хора, които умеят да се налагат. В това отношение се движат толкова много разкази за фелдфебелското незачитане на личността, че няма нужда да ги привеждам, още повече, че аз лично не съм бил свидетел на нещо подобно.

Но ако в Германия и до ден-днешен, за да смажат личността на войника, го карат да взема с уста от калната и прашна земя гилзите от изстреляните патрони, ние можем да повярваме, че и у нас, ако не сега, то по-рано, фелдфебелът е напъвал всичкото си остроумие да отреже, осмее и обезличи войника, който му се е оплаквал от тесни ботуши, от това, че и двата му ботуша са леви или десни, че шинелът му е дълъг или къс и пр.

Днес отстранението на личната воля е дадено в целия установен от правилника ред в казармата, на който войникът трябва да се подчинява волно или неволно: той трябва да става в определено време (нито по-рано, нито по-късно), трябва да подреди всичките си вещи по установения ред, да прави всички упражнения по предписания начин, да мълчи, когато се храни, да пази тишина след вечерна проверка, да си стриже косата, да вика високо и пр.

Безспорно е, че привикването към подчинение, т.е. отстранението на личната воля, се улеснява от предказармената ни подготовка. Още баща ни със строг тон, пръчка и подигравки ни е приучвал да му се подчиняваме. Същото е вършил и учителят. Пък и в живота ние се плашим и отстъпваме на хора с остър поглед и твърд, непоколебим глас. Но в казармата ние влизаме още и с известни предказармени чувства, основани на предварителната представа за нея. Нашето същество се изпълва с най-силни чувства, когато се поставят основните въпроси за живота и смъртта. Тези чувства обикновено се намират под знака на страха. Казармата е именно учреждение между живота и смъртта. Но ние сме повлияни още от разказите за войните, от тържествеността на парадите, от вида на дефилиращите войски и най-после едва ли има някой от нас, който да не е чувал, че в казармата умуване, усукване, дигане глава не минават, че три работи знае войникът: „Съвсем не знам“, „Слушам“, „Тъй вярно“.

Но понеже казармата е нова среда, с един ред, прямо противоположен на гражданския, справянето с тази среда и нейните строги изисквания в началото ни прави безпомощни и склонни да се подчиняваме безропотно, защото и да искаме да преценяваме, нямаме фактическа възможност. Колкото един войник е по-прост, толкова е по-безпомощен и толкова по-лесно се поддава на подчинение На тази почва старите войници си устройват шеги с младите, обират ги, използуват труда им и пр.