Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

Върху бита и психологията на нашето еснафство

I

Защо резултатите от последните общински избори се превърнаха в една изненада? Защо в нашия политически живот често виждаме надигането на една вълна от бунтовно напрежение, която, вместо да даде искра, изчезва в отлива на един политически опортюнизъм? Защо у нас не може да се създаде култ на „силната личност“? Защо българинът каза: „Ако някога България роди гений, това ще бъде геният на завистта?“ Ние мъчно бихме намерили пълен отговор на тези, както и на редица други въпроси из нашата обществена практика, ако не познаваме основно бита и психологията на значителните слоеве от нашия народ.

В настоящата статия ще се опитам да обрисувам основните черти на бита и психологията на нашето еснафство.

Както всяко явление, еснафството има своята история затова неговото разглеждане не може да бъде освен историческо. До XVII век занаятите у нас заемаха твърде малък сектор от народното стопанство. На това съответствуваше незначителната роля на еснафите в обществения живот. От XVII век започна цъфтежът на занаятите, който легна в основата на нашето Възраждане. Освобождението беше начало на новата ни държава и край на класическия период от историята на еснафството. Днес това еснафство съществува само като един обществен остатък. Срещу 131 000 занаятчии и помощен персонал, работещи в 69 000 работилници[1] стоят вече към 250 000 работници. Индустрията непрекъснато спуска кепенците на малките занаятчийски работилници, превръщайки обитателите им в наемници.[2]

Но влиянието на еснафството върху нашия обществен живот днес е много по-голямо, отколкото неговото значение в областта на стопанството, защото еснафството влияе не само със своето настояще, но и със своето минало. От социологията е известно, че при обществените промени най-напред се налагат новите стопански форми, след тях — политическите и дълго след тях се утвърждава новата, съответствуваща им психология. Ние наблюдаваме феодална психология и след ликвидацията на феодализма в областта на стопанството и политиката. Ние ще наблюдаваме еснафска психология у нас и след погребалния трясък на последния еснафски кепенк. Еснафската психология упражнява влияние върху нашия обществен живот не само чрез значителния слой от 131 000 еснафи. Неин носител са все още и всички среди от еснафски произход: пролетаризувани еснафи, интелигенция, чиновничество, дори и буржоазия. Колко семейства от еснафски произход могат да посочат повече от две поколения, които да ги делят от техния дядо, който, кривещ крака на кравай върху занаятчийския миндер, боравеше с иглата и аршина тъй сръчно, както днес се борави с четките и процентите; който седеше на трикрако столче и ядеше на паралия чукан боб; и парцалите, от чиито исторически потури все още могат да се намерят из кьошетата? Еснафството организира днес своята съдба в обстановката на промишления и финансовия капитализъм. Както в своето стопанство, така и в своята психология то е повлияно от съвременния живот, който преиначава неговата класическа природа. Поради това разбирането на днешното еснафство като смесен исторически продукт предпоставя разглеждането на неговата оригинална, класическа природа.

Бележки

[1] Занаятчийска анкета на БЗКБ от 1933 г. Бюлетин на БЗКБ, кн. 11 и 12, 1935 г.

[2] В Габрово според братя Гъбенски История на Габрово, стр. 43 занаятчийските работници са били през 1880 г. — 863, през 1893 г. — 480 и 1902–317.