Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (44)

VIII

Ние не можем да идеализуваме патриархалната нравственост на задругата, първо, като исторически преходна и второ, като изградена върху собствеността, която — въпреки всичко — я насищаше с присъщите й токсини.

В задругата не само думите и съветите на старейшини се слагаха на везните на споровете, за да се получи необходимото за „мира вкъщи“ равновесие. Тая роля често играеше и неговата сопа.

Но частната собственост по-често отравяше отношенията между задругите и напълно отделените стопани.

С появата на частната собственост се появи и нейният неизбежен спътник — кражбата, — разбира се, в твърде малък размер в началото.^[1] Крало се е главно добитък, и то в места близо до границата или до големите консумативни центрове.

Житото и млякото не можеха да се крадат, затова те се мамеха с магии, обираше се максулът, плодородието, млечността. На Еньовден врачките, бродниците отиваха на някоя нива с хубаво жито, събличаха се голи, завираха си лъжица отзад, нарамваха едно кросно, минаваха накръст нивата, обираха най-високите класове — „царете“, — изваждаха лъжицата, облизваха заврения й край, за да не може да им се развали магията, и после, хвърляйки тези „царе“ в своята нива, пренасяха там плодородието на „измамената“ нива.

Простотата на живота, малкото предмети, които можеха да бъдат предмет на кражба, малкото пътища, по които човек можеше да бъде ограбен, се отразиха в простотата на наказателния кодекс на народа.

Грешно е: ако син изпъди баща си или майка си, ако ги удари или дигне на съд; ако кумец не почита кръстника си; ако някой лежи със сестра, майка или снаха; ако жена спи при друг мъж или стане бродница, магьосница, самовила или мамница; ако мъж е изедник, грабител на народа и граби сиромашко, сирашко и вдовишко.

Ако мъж или жена открадне, убие, излъже, лъжливо се закълне, запали някого за отмъщение.

Ако кмет, старейшина или други големец яде сиротинята, граби и съди по хатър; ако кръчмар смесва виното и ракията с вода; ако дюкянджия дава ексик; ако някой преорава чужда нива; ако овчар разбърква стадото, за да заграби чужди овце; ако някой смесва пепел в брашно, керемида в пипера и пясък в житото.

Ако жена, която кърми, не поддои сираче; ако жена развали дом, като смрази мъж с жена му; ако разделя момък, мома; ако някой не почита бога, у църква не ходи, свещи не пали, в пости блажи; ако просяк не дарува, ако пътник не приема у дома си и не го гощава.

Ако някой не пригледа сиромаха, затворник, длъжника не почака, щом няма сега да плати.

Ако някоя жена, когато е кръщавала, е съкратила повоя; ако жена е взела назаем брашно, а го връща смесено с пепел; ако не се даде на трудна жена да вкуси „за пощейки“; ако някой кърши чужди плет, за да си кладе огън, и подобни деяния, които увреждат живота и имота на другиго^[2].

Сравнете този кодекс с няколкото стотин престъпни състави на нашите наказателни закони, и вие ще видите къде сме отишли ние в полето на престъпността, един от най-ярките изразители на противоречията, които разпъват днешния свят.

В наказателния кодекс на народа, от една страна, липсват престъпления против властта, а, от друга — въведени са в престъпления: незачитане на роднинството, гостоприемството, взаимопомощта, ограбване на сиромашта, деяния, които са стил, а в някои случаи дори гордост на нашето време.