Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (21)

X

Простотата на обществения живот, липсата на особено подчертани обществени противоречия в рода, задругата и селото, липсата следователно на обществени борби, обуславяше липсата на нужда от особено управление, което да урежда вътрешния живот на селото, рода или задругата по пътя на принудата. Освен данъците и повинностите на чуждата на народа феодална власт никакво друго управление не му тежеше.

Ръководството на ограничения и прост обществен живот принадлежеше на най-старите без оглед на останалите им лични качества. Те бяха глави на рода и задругата. Това ръководство беше толкова просто, че не се нуждаеше от особени лични качества. Достатъчен беше нравственият авторитет на старостта. Това е обществената основа на известната някогашна почит към старите, стигаща до култ. Днес, когато не възрастта, а други лични качества са от решаващо значение, тази почит е малко понятна. Древните хора обаче почнеха ли някоя нова работа, винаги казваха:

— Айде да питаме старио, он повече е живял, повече е патил, по̀ знае.

И наистина мъдростта се добиваше не от четене и научни изследвания, а беше последица на дългия личен опит, на случайното наблюдение.