„— Ако се отделиме настрана бре, мъжо, ще си бъдем добре; заколиме пиленце, ще си го изядеме дваминка: на тебе кълчица, на мене кълчица, а сега и крак не можем да докачим. Ти ще си бъдеш сам сайбия на главата и що принесеш, ще си бъде твое.“^[1] Същата историческа роля тези лоши представители на човечеството можеха да изиграят напр. във времето на Иван-Асен II.^[2]

Задругата се разпадна, защото годната за земеделие земя стана тясна за нарасналото население, което трябваше да мине към по-интензивни форми на труда: занаяти, индустрия и свързаната с това размяна.^[3]

Настъпи разпределение на труда между земеделието, занаята и индустрията, между града и селото. Този процес у нас се ускори и с това, че българското население беше изтласкано от турчина завоевател в планините, които станаха главни огнища на нашите занаяти и търговия: Тетевен, Етрополе, Габрово, Сливен, Копривщица, Устово, Карлово, Сопот и др.

Занаятчийското производство и свързаната с него търговия при тогавашните условия изключваха колективния труд. Не само това: те даваха възможност за неравномерно забогатяване и очертаха различни обществени групи със свой отделен стопански нравствен бит. С това се сложи край на старото стопанско и нравствено равенство и единство.

След Освобождението излишъкът от селското население мина в редиците на чиновничеството и пролетариата.

Процесът на разпадането на задругата до Освобождението вървеше сравнително по-бавно. Но след Освобождението той се ускори извънредно. Новият стил на живота в свободна България присаждаше усилено индивидуалистични тенденции в селото чрез селските синове, които отиваха в града ученици, войници или на пазар. Законът за наследството, зает от държави с напълно индивидуализувана поземлена собственост, отне всяка правна основа на запазените задруги; даде право на дъщерите да наследват и да „разкъсват братята“, а адвокатите и съдилищата довършиха набързо това, което и без тях щеше да стане, но сигурно с по-бавно темпо.

Бележки

[1] Д.Маринов, Жива старина, т. II, с.217. ↑

[2] Не е чудно, че прости хора винаги сочат жената съпруга като причина за разпадане на задругата, за отделянето на женен син от баща му, за скарване на двама братя или приятели, за разделяне на съдружници. Чудно е обаче, когато това „cherches la femme“ се сочи като научно положение. Всъщност, разпадането на задругата, стопанското и морално разкъсване на семейството, на едно сдружение са обществени, стопански процеси. Но за да се осъществяват, тези процеси трябва, разбира се, да минат през волята, морала и душата на хората. Бащата със синовете си, братята, приятелите съдружници са свързани помежду си с крепки нравствени връзки поради еднаквия произход или сходство на характерите. Тези нравствени пръчки пречат, щото стопанският егоизъм, свързан с индивидуализирането на собствеността, със суровите изисквания на търговията, занаята, пазара, материалното благополучие на отделното семейство, да проникне в душата. Нравственият колективизъм като остатък спъна стопанския егоизъм.

Но ето дохожда едно чуждо на тази отживяваща нравствена връзка лице — жената от чужд род, от чужда обществена среда, и тя става изразител на чукащия на вратата на семейството стопански егоизъм, чрез нея той се промъква в старата нравствена идилия и я разрушава.

Същото явление в масова мяра се забелязва и при образуването нравствеността на новите ни селища след Освобождението: Нова Загора, Айтос, Арчар и др. — някога предимно турски селища. Между уседналото население, свързано с роднински и приятелски връзки, стопанският егоизъм на новото време по-мъчно гони старата патриархална нравственост. В горните градове, заселени с хора от различни краища, както и в по-големите градове днес, където тези връзки са изчезнали, цари и масов нравствен егоизъм. Вземете списъците на избитите през априлските събития 1925 г. и ще видите как тези факти са се отразили и в нашите съсловни борби. ↑

[3] В Мъглиж и Енина, Казанлъшко, поради липса на земя никой не помни задруги и преди Освобождението. В Кьоселари, Карловско, във време на задругата е имало 60 чифта волове, сега са 400. През тазгодишната с обиколка в Южна България аз намерих неделени братя и силно запазен стар бит само в села с много земя: Дъбово, Казанлъшко, гара Стралджа, старозагорските села. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Иван Хаджийски Оптимистична теория за нашия народ (45)

Метаданни

Данни

Оптимистична теория за нашия народ

Информация

История

Сваляне / Връзки

IX

Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (45)