Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (67)

II

В Централния затвор се намират средно около 1000 затворници. Едно преброяване може да ни даде тези затворници в няколко интересни за нас групи: 1) политически и криминални престъпници: 2) осъден за користни престъпления и за безкористни (изключая политическите), напр. за отмъщение, в защита на честта, в пияно състояние и др.; 3) влезли първи път в затвора и стари клиенти: 4) осъдени на малки наказания и осъдени на големи наказания.

Затворът влияе безспорно различно върху това разнородно затворническо множество. Влиянието, което собствено тук ни интересува, е това, което изпитват осъдените за користни престъпления, влизащи за пръв път в затвора; защото това влияние не само носи всички белези на първичността, но то е, което решава по-нататъшната съдба на престъпника. Почти всички закоравели многопрестъпници (рецидивисти) са започвали с малки кражби на дрехи, вехти железа, тръби от нужници, чувалче брашно или кюмюр, с измамвания на наивни селяни чрез фалшиви пендари, тенекиени бръсначи, „унде попа“ и скрито имане, а поради това — с неколкомесечен затвор, докато стигнат до убийства, грабежи и до килиите на осъдените на смърт.

Влезлите за първи път с малки присъди в Централния затвор са настанени в две големи казармени помещения (I и II отделение) в сутерена на затвора. Останалите затворници са в килии по другите етажи. Нашите наблюдения се отнасят главно до обитателите на тези две отделения.

Върху стените на килиите някои литературно настроени затворници са възпроизвели с повече или по-малко лоши букви думите на Данте: „Вие, които влизате тук, оставете всяка надежда“; а в боята на железните врати на килиите за наказание (уединение) стои изрязано с дълбоки бразди: „Затворът създава престъпници.“

Тази чисто българска проява — да се драска по всяка бяла и празна стена — би могла да бъде спъната тук, като върху същите стени се напишат задачите, които господствуващата днес наказателна наука възлага на затвора: Затворът трябва да причини едно страдание, като възмездие (отплата) за извършеното престъпление. Страданието трябва да предизвика сплашване у затворника, което да се превърне в подтици за нравствено поведение. Затворът трябва да даде едно умствено, нравствено и правно поправяне на затворника.^[1]

Пред нас стоят две противоположни мнения: онова на правниците писатели и това на пряко заинтересованите затворници, или с две думи: мнението на теорията и мнението на практиката. По-нататъшното изложение ще се опита да отсъди къде е истината.