Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (126)

I

Бенковски е една от най-драматичните личности в нашата история. Цялостният образ обаче на този изключителен човек завинаги е загубен за нас.

Тези, които са могли да знаят нещо за неговия живот в Мада Азия, т.е. преди да влезе в революционната организация, отдавна лежат в гробовете, без някой да е събрал от тях сведения за животописа му. За този предреволюционен дял от живота на Бенковски остават само кратките, изпъстрени с неразбираеми догадки и сведения на Д. Страшимиров в неговата „История на Априлското въстание“, кратките бележки на Мих. Маджаров в сп. „Златорог“ (1934 г.), сп. „Българска сбирка“ (1915 г.) и др. някои сведения.

За щастие, дейността на Бенковски в Априлското въстание е записана от Захари Стоянов в неговите „Записки“ по толкова гениален начин, щото и белетристи като Л. Стоянов („Бенковски“^[1]) и Г. Караиванов („Хвърковатият конник“^[2]) истина са се видели принудени да привеждат в повечето случаи направо „Записките“^[3].

Но в нито едно от посочените произведения не е дадена цялостна обществено-историческа оценка на личността и делото на Бенковски. В споменатите сведения Страшимиров рисува Бенковски, както това би направила една махленска клюкарка. Захари Стоянов, отдавайки нужната почит на гениалността на Бенковски като въстанически водач, постоянно го хапе за някои от личните му недостатъци, които дразнили демократично и еснафски настроените хора, без обаче да се изкаже върху общественото им значение. Единствено Пенчо Славейков долови проблема за връзката между „недостатъците“ на Бенковски и неговата роля във въстанието и макар спънат от неизбежните рими и стъпки, му отдели в „Кървава песен“ няколко мъдри стиха. Прочее ние нямаме не само една пълна животопис на този, без когото нямаше да видим свобода на 1878 г., но нямаме и цялостна оценка на неговата личност и дело. Аз смятам, че това е една от причините за липса на особен култ към личността на Бенковски, подобно култовете към Ботева, Левски, Раковски, Каравелова.