Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (79)

V

Обилен материал за строежа на нашето съзнание и зависимостта на неговите съставки е даден в „Обща психология“ на Сп. Казанджиев (с. 92–97. 426–430). За да обоснове своята мисъл, че появата и изчезването на съзнанието върви заедно с появата и изчезването на телесната сетивност, г. Казанджиев привежда следните доказателства:

1. Отпадането на висшата сетивност ограничава обема на съзнанието, но последното изчезва едва с изчезването на телесната сетивност. При заспиването всички други сетива могат да не бъдат дразнени, но достатъчен е един зъбобол, за да държи будно съзнанието.

2. Обратно е при събуждането. Можем да дразним всички висши сетива: зрение, слух, обоняние, мирис, и пак да не събудим един дълбоко спящ човек. Но достатъчно е да го раздрусаме, ощипем или полеем със студена вода и пр., за да събудим съзнанието му.

3. В това се състои освежителното действие на храната, чистия въздух, гимнастиката, баните, разходките. Действувайки добре върху храненето, дишането, кръвообращението, те дават свежа телесна усетливост, свежо съзнание, бликащ душевен живот.

4. Изтощението (умората) на тялото дава понижена телесна усетливост, вяло съзнание.

5. Загубването на съзнанието при припадъците на хистеричните е придружено със загубване на телесната сетивност.

6. Отчуждаването от собственото „аз“ (деперсонализуването) е свързано също със загуба на телесна сетивност. Болните мислят, че са умрели, говорят за себе си като за някаква машина, казват не „аз“, а — „тя“ (машината), съзнават, че в тях живеят две лица, и пр.

7. Центърът на телесната сетивност в мозъка узрява най-рано и е богат с асоциативни връзки, които го свързват с всички части на главния мозък.

Посочените физиологични дейности и формите на тяхното осъзнаване са основни, но не и единствени. Осъзнавайки все по-висшето развитие на тялото, респ. на нервната система, във взаимодействието му с природната и обществена среда, нашето съзнание ни дава своите висши форми: вкусови, мирисни, слухови, зрителни усещания, възприятия, представи, памет, мислене, волево действуване, чиито конкретно исторически съдържания очертават отделните хора като обособени личности и характери, със свои идеали, мирогледи, обществени схващания, понятия за чест, достойнство, навици и пр.

Но нашата личност се състои не само от телеснодушевната ни организация. Има неща, толкова тясно свързани с тази организация, че представляват едно разширение на нашата личност. Такива са: нашето облекло, произведенията на нашата ръка и ум, които близко отразяват нашата личност, връзките и отношенията, които изграждат нашето веществено положение, нашата кариера, нашето семейство, близката обществена обстановка, която неотлъчно ни загражда и ни служи, и пр. С една дума, нравствените граници на личността се простират върху всички предмети, които постоянно и непосредно съжителствуват с нас и определят нашето самочувство. Преминавайки върху начина за изграждането на новата личност, ние ще пристъпим сега към подробното изброяване на тези съставки, защото те са предмет на казармената обработка.