Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (52)

XVI

Все пак стопанският и нравствен индивидуализъм на еснафа, докато той си оставаше предимно еснаф, не се развърна в егоизъм, което стана едва когато той по пътя на забогатяването се превърна в търговец, манифактурист, индустриалец и най-сетне в лихвар. И тъкмо при нравствеността на еснафа намира най-ярък израз законът за консервативността на идеологията.

Чрез своите организации еснафите, доколкото и докато можеха, отстраняваха конкуренцията помежду си. Честността от задругарския бит беше една дейна сила при сделките на еснафа. Той създаде практиката на заемане пари между четири очи без писмени документи. Много редки са случаите на измами между съдружници еснафи. При малкия размер на тогавашните селища, при познаването на хората още от детинство, при пълната осведоменост на всекиго за всичко, твърде малко място оставаше за прояви на лъжа и мошеничество. Еснафът нямаше сила да върши безнаказано неща, осъдени от патриархалния морал, както правеха после чорбаджиите, опрени на турската власт и на своята икономическа сила.

Поради естеството на занаятчийския труд, както и поради паричния разменен характер на еснафското стопанство, трудова взаимопомощ в онези размери, каквито наблюдаваме и досега в селото, беше немислима. Още преди Освобождението не се помагаше при строеж на къща в Сопот, Карлово, Котел, Ямбол, Ст. Загора. В занаятчийски градове с дребно земеделие тлаката при строеж в по-ограничен вид съществуваше до Европейската война. В Троян доскоро махалата хранеше по един ден работниците и помагаше при вдигане на големи тежести: камъни, дървета.

Между еснафите, чиито дворища по правило бяха свързани с комшулуци, се практикуваше домакинска взаимопомощ в женската работа: варене на сапун, сладко, при сватби, в случай на смърт и главно в заеми за послужване.

При сватби еснафите чрез подаръци обзавеждаха младоженците с покъщнина.

Помощта на бедните се състоеше вече в милостиня, раздавана на големи празници, а там, където някои храни не бяха още станали стока: боб, мляко и пр., често жените преглеждаха някоя сиротиня с такива неща.

Общата гергьовска трапеза на много места бе запазена: Сопот, Калофер, Габрово, Троян. В Калофер и Сопот тя изчезна след Балканската война, в Троян — след Европейската.

Запазени бяха и някои курбани, но в повечето градове курбаните бяха частни. Раздаването обаче се практикуваше навсякъде.^[1]

Излишно е да споменаваме общите трапези при сватби, умирания, поноси.

Изчезването на общите трапези в еснафските градове не се дължеше толкова на индивидуализуването на морала, колкото на грижата за пестене, особено в градовете, в които еснафите нямаха полски имоти и купуваха храната си. В това отношение се вземаха всеобщи мерки и решения^[2].