Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (112)

X

И ако всичко това става между добросъвестни иманяри, ние можем да си представим както ще стане, ако между иманярите се завре някой ловък мошеник и превърне лековерието им в иманярско съкровище.

И ако недавна един мошеник успя да заблуди дори дипломати (и то не само да им вземе стотици хиляди лева за „разноски по предприятието“, но и да ги накара да ходят в Министерството на просветата да искат разрешение за правене на разкопки), показвайки им с познатата ни нощна тайнственост в една дупнишка пещера короната на цар Ив. Шишмана, направена от бронзиран картон, ние можем да си представим колко добитък, колко къщи и ниви на по-прости хорица се продават, за да влязат в джобовете на мошениците… за „купуване“ на динамит, кирки, за изписване от странство уреди (нарочни апарати) за откриване на златото, за разрешение от Министерството на просветата да се копае под предлог, че се търсят старини, най-сетне, за да се купи една грамадна двуметрова бургия от картон, сполучливо имитираща с боята си стомана, изложена за реклама във витрината на един софийски железарски магазин, та да се пробият с нея по-лесно и бързо скалите и се влезе направо в подземията.

Според сладкодумните обяснения на мошениците за всичко това трябвало много пари, защото разрешения за дирене на старини и за доставка от странство на апарати за откриване на златото се получавали много трудно. Министерството на просветата и Народната банка не давали такива разрешения от страх частните лица да не открият и скрият златото, което трябвало много на Народната банка за поддържане покритието на лева. Тези разрешения могли да се получат само ако се дадат големи подкупи на разни влиятелни лица. И хорицата продават ризата от гърба си, само и само да се свърши работата. След като се получат разрешенията (фалшифицирани от мошениците), прави се поръчка на фабриката. Вие можете сами да си представите колко препятствия и дупки за пари може да измисли един мошеник за всеки километър, за всяка гара от Америка до тук: бавно работене на апаратите, много поръчки на фабриката, изпращане, разрешение от разните държави за преминаване и най-после параходът потъва при о. Корфу… ако преди това работата не е отишла вече в ръцете на полицията.

Много хора най-сетне отрезвяват, но когато стане твърде късно — след като са се превърнали в просяци, гонейки златните лъжи, създавани от сладките думи на лековерните и на мошениците и допълвани и разкрасявани от собственото им развинтено въображение.