Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

III

Когато искаме да изразим най-тежката степен на непрекъснат труд, ние казваме: „Работа от тъмно до тъмно“. Този израз обаче е останал от времето преди въвеждане на петролната лампа. Ако днес, във времето на социално законодателство, на 8-часов работен ден, 25% от чираците в Троян работят от по 16–18 часа, то можем да си представим каква работа е падала във времето на „хилядата бода за пара“ *. Не е могло да бъде инак при непроизводителността на ръчния труд и при слабата му заплатеност.

По-важно е обаче да се види как се постига това, което законът нарича „усвояване занаята чрез дълго и системно обучение“. Това обучение се състои в преминаването на трите степени на еснафското развитие: чирак, калфа и башкалия (самостоен майстор). Погрешно е да се гледа на някогашния 16 или 18-часов работен ден на чирака като на „експлоатация“, защото, ако чиракът, като чирак работи самичък за чорбаджията си, утре като башкалия, за него ще работят по същия начин двама, трима или повече чираци. Този непосилен труд представя системата на еснафско изпитание за издръжливост и на ловенето „шия“ за волската работа, която чака чирака, когато стане самостоен. Това изпитание решава еснафството „да бъде или да не бъде“.

Тази система на еснафско обучение съдържа две правила. Първо: занаят се учи само при чужди хора. Установено е, че най-лоши са занаятчиите, които са научили занаята при баща си. Те са разглезени от грижите на майчината любов — да се не преумори синът, да не настине, да си поспи и пр. Ако еснаф бе написал библията, той би вложил в устата на бога завета: „Иди при чужди хора и се научи да ядеш чужд хляб!“ На това жестоко правило подчиняваха синовете си и старите бегликчии и търговци. Преди да станат търговци и закупвачи на данъците, младежите трябваше да минат суровата школа на „чуждия хляб“. Тази дресировка имаше и едно второ правило: от чирак, който прави сметка на чорбаджията си, човек не става, т.е. чирак, който прави сметка, какви печалби създава на чорбаджията си, почва да прави саботаж и става пленник на мързела и разхищението.

Бележки

[0] Виж моята занаятчийска анкета, публикувана в сп. „Ведрина“, бр.40.