Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (24)

XIII

„Думането“ на народа не можеше да съдържа нещо повече от живота му, защото беше негов израз. И ако днес ние, за да подиграем един безцветен разговор, казваме, че се е отнасял до времето; ако, когато няма какво да кажем, правим бележки около това „време“, някога тези разговори бяха изпълнени главно с колебанията на времето, защото от това време зависеше цялата съдба на древния българин.

Темите на разговор бяха върху известни на всички неща; всеки знаеше какво ще каже събеседникът му и беше въпрос само на превара, който да приведе установената за случая формула или поговорка. Понякога на тъкмежи, годежи, сватби и пр., когато имаше по-продължително ядене и пиене, за да има разговор, сватовете създаваха привидни разногласия, спорове и пазарлъци, в които изпитваха остроумието си.

Известен е старият народен етикет, когато се срещнат две жени или двама мъже, да се разпитват най-подробно за всичко, което засяга работата, живота и здравето на всички членове на семейството, на близките роднини, та дори на съседите и приятелите. Може вчера същият разговор да е станал между същите лица, днес той отново по същия начин ще се повтори. Може в един ден двама, трима от една къща да отидат да навестят старата си баба, тя по един и същ начин ще разпита всичките за всичко, което става у тях, макар че вече за втори или трети път чува това само през този ден.

Вие често сте имали случай да наблюдавате как някой стар човек умира от мъка във влака, когато е попаднал между съвременни хора, които мълчат, носейки в душата си някоя мъка, някоя търговска или престъпна тайна, мизантропия или надменност, и с които той не може да си „подума“?

Чрез това „думане“ се е установявало общественото мнение. Днес ние може да говорим за обществено мнение я твърде ограничени рамки, защото всяко лично, философско или политическо мнение е едно теоретизуване на интереси, на които служи за оправдание или маска. И понеже днес няма всеобщи интереси, няма и всеобщо мнение. Ние държим за „общественото мнение“, когато е благосклонно към нас, но малко го зачитаме, когато ни осъжда.

Личният и обществен живот някога се уреждаше от обичаи, вечни, известни и непоклатими. По кой въпрос отделният човек можеше да има отделно мнение и защо? По обществената уредба? — Тя беше установена от обичая и се налагаше по естеството на нещата еднакво за всички. По личния живот? — Но той също беше еднакъв за всички. По въпроса за брака? — Но хората се женеха на възраст, когато не бяха в състояние да имат мнение, дори понякога и нужната полова потентност, а и, общо взето, нямаше място за особени разногласия.

Общественото мнение беше израз на господствуващата нравственост и се изразяваше обикновено в поговорки. За да се узнае, достатъчно беше да се попита „тата“. То рядко беше дразнено. Малкото престъпления, които възбуждаха това мнение, бяха главно прегрешенията на вдовиците, женените и случаите на кръвосмешение. С тези прегрешения се свързваха природни бедствия: град, суша, наводнения, скакалци. Врачката пускаше слуха, възбуждаше суеверието и тогава за виновния нямаше място вече в селото. Той се изолирваше, никой не говореше с него, никой не му даваше огън, не му правеше услуги, не го поздравяваше, не отговаряше на поздравите му, не дружеше с него, не го канеше на сватби, служби и кръщенета; където иде, хората млъкваха, никой не се сродяваше с него, не женеше децата си за неговите. За такъв човек единствено спасение беше изселването.

Силата на това обществено мнение, запазена дори и през епохата на еснафския индивидуализъм, превърната в съвест, в глас на самоосъждането, даваше поболявания от мъка за извършеното престъпление, които често свършваха с лудост или смърт.^[1]

Езикът на народното „думане“, на народната песен, също е израз на битовата и душевна простота на първобитния човек. Понеже неговите преживявания са малко и определени, той за всяко нещо е установил характерния му израз: равно поле, гора зелена, вода студена, дърво високо и др.

Неговото мислене беше първобитно, чрез представи, чрез образи, или както го наричат днес, психологично мислене, в противовес на логическото. Той нямаше думи и идея за отвлечени понятия, изразяващи главно сложни отношения като: „възможност“, „действителност“, „причиненост“, „предположение“ и т.н. Поради това той не можеше да говори освен образно, поетично. С такива образи той изразяваше и най-сложните наблюдавани от него отношения, за които днес употребяваме безцветни думи:

Девет годин гурбет ходя,

коня водя, пеши ходя,

друм минавам, за друм питам,

вода газя, жаден ходя

зарад тази малка мома.

Рано рани малка мома,

рано рани в неделя.

Съзрели я дюкянджии,

сбъркали са драмовете,

съзрели я терзиите

объркали конците си,

срезали сукната си.^[2]