Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (109)

VII

Субективните условия за иманярските заблуди се крият в нездравата душевна организация на душевно болните иманяри и в извратяващото действие на иманярския афект върху виждането, асоциациите и мисленето на по-здравите от тях.

От общението ми с иманяри разбрах, че те чисто и просто не виждат нещата такива, каквито са, а привиждат (илюзионуват) в тях произведенията на собственото си въображение.

В горната кокошка няма напр. никакви пилета. Но понеже се търси кокошка с 11 пилета, моите приятели — млади хора с повече от прогимназиално образование — виждаха пилета в малките дупчици на плочата, получени от отронването на по-едри песъчинки от пясъчната й маса.

В този момент в Кюстендил, сред града, иманяри блъскат в гладката сиенитна скала на Хисарлъка, за да намерят съкровището на цар Константина, което било скрито в едно подземие, минаващо под целия Хисарлък и свършващо в отвъдното село Слокощица. Всичко това става, понеже една стара мома казала, че като малка видяла там една желязна врата.

Асоциацията на идеи у тези хора е съвършено развинтена. Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна, стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат нечисто и просто останки от старо време, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато. Всичко, което говори за древно минало и живот, ги окуражава да търсят имане по същата логика, по която вие от това, че в София се строят високи здания, бихте заключили, че ще спечелите милиона от държавната лотария.

Начинът на тяхното мислене е най-добър пример за низшо мислене, изградено върху афекти, сравняване и уподобяване.^[1] В това мислене с една лъжа се обосновава друга, с една глупост втора.

Те ще намерят злато, защото Ив. х. Беров извадил под Амбарица два катъра пари, а Евлоги Георгиев намерил богатството си в „Средките“. Как поп Мартин да не е живял в подземия, когато е имало пещерен човек? Как да не си е крил в такива подземия парите, когато във вестниците пише, че и досега Банк де Франс държи златото си в подземия? Как да не са скрити книгите на поп Мартина в „тапите“, когато и досега в основите на училищата и други обществени сгради слагат книги, пари, вестници? Поп Мартин е бил силен човек, защото павурът му тежал 3 оки. Навремето е имало голяма наука, която сегашните учени не могат да стигнат — балсамирането, пирамидите. Такова е било изкуството и на воеводите. Поп Мартин е ходил и клал турци непобедим 37 години. Как е можал да прави това? Само със „Соломонията“ и с вълшебните си неща: кожух, калпак, пръчка и тамбура. Кожухът и калпакът са го правили невидим и го носили, гдето поисквал. С пръчката пробивал всичко, а със свирнята на тамбурата намирал парите.

Логиката на иманярите прелива окончателно в едно плодотворно въображение, когато започнат да обясняват защо не се намират парите при нишаните.

Воеводите пуснали седем фалшиви книги. Има и фалшиви преписи. Някои нишани са написани нарочно неясно, за да не могат да се намерят лесно парите. Поп Мартин, след като в Червен бряг щял да бъде предаден от един свой верен човек, върнал се, та променил всички нишани: заради това в книгите пише „на изток“, а то се отнася за запад; няма да гледаш къде е обърната на кучето главата, а къде му сочи куйрукът (опашката). Наводнението изличило много нишани. Хора работили, та ги изпочупили: някои, без да знаят, а други от яд, че като търсили, нищо не намерили. Едни и същи нишани се намират на много места: Станчов полугар има и в Тетевенско, а Памукчипътека в Троянско и в Родопите — иди си троши главата. Също и входовете на много калета са наречени на разни места из България, та да се бъркат хората да ги търсят на много места и да не ги намерят.

Най-сетне парите не могат да се намерят, защото са заклети, кървави, обрани от убити и заклани хора. Духовете на убитите не отиват на божи съд, а остават да се въртят около парите, за да ги пазят, и често се явяват в пещерите или гората. Но около парите се въртят и духовете на воеводите, защото заради греховете им земята не иска да ги приеме. Тя седем пъти изхвърляла костите на Вълчан воевода. Таласъмлиите много пъти виждали на Стенито мома Рада и духовете на воеводите, облечени в старата им хайдушка униформа.

Цялата тази гвардия от духове влиза в хората, обърква мислите и думите им, мотае ги, за да ги отблъсне от съкровището. Вечер иманярите на Стенито се наговарят какво ще се прави другия ден. На сутринта обаче без всякаква видима причина почват да се карат и бият — което всъщност е дело на влезлите в тях духове.

По тази причина и тези, които са виждали парите, не смеят да ги изкажат, а когато умират, се парализират в устата. Така станало с всички такива. Когато умирал Васил Главлека, хора от „Староруд“ отишли при него да им съобщи какво и къде е видял, но тъкмо да почне да говори, една ръка го хванала и той онемял.

Но и да се стигне до парите, докато не се намери книга №12 и не се откълнат по нея, всеки, който вземе от тях, полудява и не се оправя, докато не ги върне. Дядо Пенчо от Колибито като малък (12-годишен) влизал в Стенито, дето се губел по няколко дни. Веднъж напълнил калпака си с пари, но полудял. Техните върнали парите и той се оправил. В цървула му останала обаче, без той да знае, една жълтица. И докато не се събул и намерил и нея, не можал да си шавне крака.

Други пък разправят, че книга №12 била в Румъния, пазена в един окован с желязо сандък, който се предавал от поколение на поколение. Само четиридесетото поколение можело да отвори сандъка — сега е тридесет и деветото.

На много места пък има фалшиви гробове, а истинският (където са парите) се намира на три часа оттам.

Заради това, като почнеш да търсиш от едно, стигаш до милиона от милион до едно, но… вратата заключена със седем кофара (на тайната). Ти търсиш нещо тук, а то в Средна гора. Или намериш нишаните, но парите няма.

И вместо от всичко това да теглят близкото до ума заключение: Пише къде се намира, но не пише къде е взето, иманярите, за да излязат от безпътицата, прибягват вече до по-осезателни средства: гадание чрез пръчка, масички и хипноза, и с това се дозабъркват окончателно.