Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1966 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
Издание:
Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ
Издателство „Отечество“, 1997
Под редакцията на Любен Петков
История
- — Добавяне
VII
Вдовството беше един тежък удар върху тогавашния човек, макар че за мнозина днес то е истинско спасение. Оставянето на дребни деца без майчина грижа, оженването за вдовица, която довеждаше и свои деца, всичко това създаваше доста главоболия. Тук възникна въпросът за майката мащеха.
Но вдовецът беше страшилище като жених за момите. Той идеше от първия брак с изсъхнала душа, с угасени чувства и гледаше на втория си брак служебно. От него момата не можеше да чака онези сърдечни ласки, които младежът можеше да й даде, поне в началото на брака:
Калинка плаче, плаче, не рачи:
„Дувец е, мамо, слана есенна,
където падне, цветето гори;
ерген е, мамо, пролетна роса,
където роси, цветето кръви.“
Свирил, несвирил, Иване,
мама ме за теб не дава,
че ти е време минало
като на бивол кирия,
като на вран кон кушия,
като на стар вол оране,
на дърти хора игране,
на млада булка заманя,
мустаци ти се повлекли
като съвлека[1] по гнил плет.