Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (60)

II

Но ордата на Испериха покори славянските племена и установи над тях феодална държавна власт. Службите на тази власт, както и службите в църковното ведомство след покръстването ни, както и книжовната дейност, която се започна, създадоха условия за лични прояви, за лична кариера в областта на светската и духовната власт и в областта на книжнината. Създаването на частни поземлени болярски владения, появата на търговци и занаятчии обособи отделни личности и в областта на стопанството.

Но понеже за стопанска основа на обществото остана старото натурално земеделско стопанство от родовото общество, организирано по род и задруга, то селото, т.е. грамадната част от народа, продължи да живее векове след това в значителна степен при условията на старото родово общество.

Макар и в тесен кръг, индивидуализмът стана познат и на нашия народ. По силата на нещата обаче той сред управляващите кръгове и сред търговците веднага прерасна в егоизъм, поради което подробното разглеждане на неговите прояви излиза вън от рамките на настоящата ни работа.

Все пак, за да имаме представа за самосъзнанието на властника от онова време, ще приведа един документ. След покоряването на Самуилова България синът на Иван Владислав, Аарон, отива на византийска служба и става управител на Иверия с титлата магистър. И ето какво говори той за себе си в един съставен от него надпис, изписан върху стената на съборната черква в крепостта Ани:

„По волята и милостта на Бога аз, магистър Аарон, възвеличен от преславните царства, в цвета на красотата и в годините на моята младост, дойдох на Изток в тая хубава изградена крепост Ани, издигнах всичките й стени, като я укрепих с кули от камари камъни на здрава, дълбоко заложена основа. И на свои в голямо количество изхарчени средства аз с труд прокарах изобилно вода вътре в тази крепост за радост и разхлада на жадните.

Аз донесох грамотата за свободите със златен печат от самодръжната и порфирородна царица относително налозите върху къщите в този град и относително десятъка, който те давали в размер на осем литри.

А също по просба на подвластните аз отмених и изискването на две литри, които внасял мутасибът (контрольорът). Това е всичко.“

В тази автобиография вие виждате всички черти на индивидуализма, които посочихме по-горе. Всичко е осъществяване на личността, на „аз-а“, поради което и всички изречения са пълни с „аз“, „аз“^[1].