Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (90)

XVI

Винаги и всякога армията ще почива върху командуването и подчинението. Но подчинението може да бъде изградено върху две основи: самодейност (доброволчество) или задължителност.

Когато едно лице по своя добра воля влезе в редовете на войската, то не оказва никаква съпротива при обработването и пригаждането му към новите му задачи като войник. То приема това или като изпълнение на един нравствен дълг, или като тежест при изпълнение на поето по договор срещу заплащане задължение. В такъв случай духът на казармената обработка ще държи сметка за нравственото състояние на човешкия материал, ще се нагоди повече с оглед изискванията на самодейността, като ще остави повече място за личната воля, за съзнанието на войника, дори ще разчита на високата степен на тази воля, на това съзнание.

Когато обаче войникът гледа на участието си във войската като на принуждение, тогава обучението му ще има повече вид на дресировка.

Дали ще се даде в обучението превес на началото на самодейността или на началото на дресировката, това ще зависи от наличния човешки материал. Когато обучението е изградено върху самодейността, работата на началника е по-лесна, но и по-трудна, защото от личните му качества зависи дали ще съумее да спечели сърцата на войниците. Той не може да се ползува от цялостната система на обучението, както е при дресировката.

Подчинението, т.е. провеждане на началническата воля при отстраняването на личната, може да се постигне по два начина: чрез онавичаване вследствие на дълго повторение и чрез страха от наказание. Колкото повече отиваме от самодейността към дресировката, толкова повече трябва да пренасяме тежестта на обучението върху страха от наказание.

Редица неща допринасят за превръщането на подчинението в навик.

Спазването реда в казармата, строевите учения, маршировката, хватките, физическите упражнения по силата на нещата са моменти, когато поведението на войника е осъществяване волята на началника при пълно отсъствие на собствена воля. Похвалите и наградите също допринасят за това. Всяка похвала, дори от нашите врагове, гали нашето самолюбие и ни издига в очите на околните. Войникът е чувствителен към някои малки предимства като награда за неговите усилия и изпълнителност: слагането му на по-лека работа, ненатоварването му с черна домашна работа, отпуски в началото при бърза домашна работа — въпреки нареждането на правилника, — даване на отпуски в началото в зависимост от постиженията. Нарушението на правилника в такива случаи, и то само като изключение, влияе по-добре, отколкото строгото му спазване.

Съвременният индивидуализъм също улеснява задачата на началника. Старанието на личността да не остава назад. Да не бъде засенчена, да бъде първа навсякъде и тук дава известни прояви на съревнование, макар че повечето пъти несъзнателно. На тази почва индивидуализмът сам дава средства за своето унищожение. Другарят Братанов, който по отхрана не държеше много за войнишките си успехи, почерня от мъка, когато при един избор на войници за парад с един жест на пренебрежение беше отстранен от взводния командир при тези, които и до последния ден при маршировка мятаха краката си, като че не ги искат.

Но тези методи на свикване с подчинението: доброволно отказване от личната водя, повторение, награди и съревнование не са достатъчни в повечето случаи. Затова у нас основно средство си остава страхът от наказание: „Със страх да лягаш, със страх да ставаш.“ Говоря за периода на единичното обучение.