Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1966 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
Издание:
Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ
Издателство „Отечество“, 1997
Под редакцията на Любен Петков
История
- — Добавяне
II
Да бъдеш войник през известно време от историята на Рим беше не задължение, а право и това право принадлежеше само на имотните класи. Римляните, които в своята теория и практика най-нескривано подчертаваха ролята на стопанския фактор в обществената организация, не можеха да си представят, че някой ще се бие храбро и ще мре за римската земя, ако сам няма синори в нея.[1] Биейки се за Рим, той трябваше да знае, че се бие за себе си; трябваше ясно и недвусмислено да пренамери своя личен интерес в обществения. Робите и безимотните нямаха какво да бранят освен своите окови и своята немотия. При това положение казармата като учреждение за нравствена подготовка на войската не беше необходима.
Средновековните наемни армии и завоевателните дружини на преселващите се народи бяха изградени върху преките лични облаги на воюващите: заплата, плячка и подялба на завладяната земя. Едва националните държави превърнаха участието във войската в една повинност — всеобщо задължение, без преки облаги за войника. Това съвсем не е случайно. Съзнанието за войнишки дълг корени в националното съзнание — онази нравствена сцепителна сила, която превръща дадено население в народ.
Едни и същи условия изграждат националното съзнание и съзнанието за войнишки дълг: всеобщи интереси и борба за тяхното осъществяване.[2]
Колкото едно лице се намира в повече стопански и духовни връзки с нацията и нейната организация, толкова повече изпълнението на войнишкия дълг е изградено върху самодейността.[3] И, наопаки, колкото повече дадени обществени среди се чувствуват настрана от правата и благоденствието на нацията, толкова повече участието във войската се осигурява с помощта на особена казармена нравствена подготовка.
Последното важи особено за по-бедните източни народи, които не можаха да прехвърлят тежестите на своето обществено строителство и натрупването на капитали върху колониалните народи и външния пазар, а трябваше да правят това по пътя на вътрешното спестяване и самоограничението на по-широки среди от народа. Недоволството от породените обществени различия, изразено в обществени борби, хвърли сянка върху първоначалното национално въодушевление и пречеше за пълното нравствено обединение на нацията.