Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 95
Расото
Ако се намирате на борда на „Пекод“ при това опело на кита и отидете към рудана, сигурен съм, че бихте разгледали с немалко любопитство един чудноват и загадъчен предмет, положен по дължина пред отворите за изтичане на водата откъм подветрения борд. Нито чудната цистерна в огромната глава на кита; нито чудовищната увиснала долна челюст; нито чудесната симетричност на опашката му биха ви удивили така, както този зърнат за миг неописуем конус, по-дълъг от възрастен кентъкиец, почти цяла стъпка в диаметър при основата си и черен като Йожо, абаносовия идол на Куийкуег. И това е идол всъщност, или по-точно, изображението му е било някога идол. Идолът, намерен в тайните пещери на юдейската царица Мааха, заради който синът на Аса я свалил от престола, разрушил идола и го изгорил като скверност при извора Кедрон, както страховито се разправя в петнадесетата глава от първата книга — Царства.
Погледнете моряка, наречен резач, който иде насам, придружен от двама помощници, как повлича с мъка „грандисимуса“, както го наричат моряците, и се клатушка под тежестта му с приведени плещи като гренадир, измъкващ мъртъв другар от бойното поле. След като го простре на предната палуба, той се залавя да смъкне тъмната му кожа, както африкански ловец смъква кожата на боа. След като я смъкне, той обръща вътрешната й част навън като крачол на панталон; опъва я така, че почти я удвоява в диаметър, и най-после я окачва на вантите да съхне. Не след много я сваля, отрязва около три стъпки откъм острия й край, прави в другия край два разреза за ръцете си и я изхлузва смело. Резачът е сега пред вас в одеждите на званието си. От незапомнени за ордена му времена само тази одежда може да го опази, докато изпълнява служебните си задължения. Те се състоят в накълцване на малките късове мас за претопяване и се извършват върху чудноват дървен тезгях, чийто край опира във фалшборда; под тезгяха е поставено голямо ведро, в което накълцаните парчета падат с бързината на листове от пулта на вдъхновен оратор. Облечен в пристойни черни одежди, заел висока катедра, загледан в библейски листове — какъв кандидат за архиепископ, какъв подходящ мъж за папа би бил този резач[1]!