Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 38
Здрач
Край главната мачта, на която се е облегнал Старбък.
Душата ми не само срещна равна на себе си, но бе победена; и то от един луд! Непоносимо поражение е да сложиш оръжие на такова бойно поле! Но той удари дълбоко и всичкият ми разум изхвърча! Струва ми се, че съзирам нечестивата му цел; но чувствам, че е мой дълг да му помогна. И да искам, и да не искам, нещо неизразимо ме свързва с него; привързва ме като с въже, което няма с какво да прережа. Ужасен старец! „Кой стои по-високо от мене?“ — крещи той… Да, той е демократ за всички, които са над него, но погледнете само как властва над всички по-нискостоящи! О, ясно виждам жалката си длъжност — да се подчинявам, бунтувайки се; и което е по-лошо, да изпитвам омраза, примесена със състрадание. Защото в очите му съзирам мъка, която би ме изсушила, ако я изпитвах аз! И все пак остава някаква надежда. Времето и океаните са безбрежни. Омразният кит се рее из всички земни морета като златна рибка в стъкления си глобус. Сам Господ може би ще отклони от пътя ни богохулната цел. И духът ми би се възправил, ако не бе натежал като олово. Но часовникът е спрял, а нямам ключ да навия пружината на смелостта си. (Весел глъч откъм каютите.) О, Господи! Да плаваш с такъв погански екипаж, в който няма почти нищо човешко! С хора, окотени някъде из пълните с акули морета. Родител им е Белия кит. Слушайте ги! Адски оргии! Веселбата е в предната палуба. За да изтъкне пълната тишина назад! Така е, струва ми се, и в живота. Най-напред в искрящото море профучава веселата, готова за борба, шегуваща се предна палуба, повлякла зад себе си мрачния Ахав, замечтан в своята каюта до кърмата над мъртвото вълнение от дирята на кораба, подгонен от вълче бълбукане. Изтръпвам от нестихващия вой! Млъкнете, гуляйджии, и на вахта! О, живот! В такъв именно час със смазан, придържащ се в знанието дух — знанието, от което са принудени да се подхранват всички безумци и невежи, о, живот! — едва сега чувствам всичкия ти непроявен ужас! Но не аз го чувствам всъщност! Този ужас е вън от мене! И съзнавайки, че съм един безпомощен човек, все пак ще се опитам да се боря с вас, мрачни призраци на бъдещето! Подкрепете ме, запазете ме, благословени сили!