Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 118
Квадрантът

Китоловният сезон за екватора най-после наближаваше; и всеки път, когато Ахав, идвайки от каютата си, поглеждаше нагоре, бдителният рулеви сграбчваше с подчертано усърдие румпела, а нетърпеливите моряци изтичваха към вантите и заставаха там, втренчили поглед в закования дублон, очаквайки с нетърпение заповедта за поемане курс към екватора. Не след много заповедта дойде. Беше точно по пладне; Ахав, седнал на носа на своята високо окачена лодка, започваше обичайното си всекидневно наблюдаване на слънцето, за да определи на каква географска ширина се намира.

Летните дни в Японско море приличат на лъчезарни потоци светлина. Намигващото японско слънце е сякаш пламтящият фокус на огромното възпламенително огледало — стъкления океан. Небето изглежда лакирано; никакво облаче по него; кръгозорът се люшка и тази голота на несмекченото сияние е като непоносимия блясък на Божия престол. Добре че квадрантът имаше оцветени стъкла, през които Ахав гледаше слънчевия плам. Полюшквайки се според клатушкането на кораба, вдигнал до очите си своя астрологически инструмент, той стоя известно време така до точния миг, когато слънцето стигна точния меридиан. Докато Ахав беше изцяло погълнат от това занимание, парсът бе коленичил на палубата и вдигнал глава, гледаше също така слънцето; само че очите му бяха полузакрити от клепачите, а дивото му лице беше безстрастно като пръст. Необходимото наблюдение бе най-после завършено и Ахав пресметна с молив върху кокаления си крак на каква географска ширина се намира в тоя миг. После, след кратка замечтаност, погледа отново към слънцето и промълви на себе си:

— О ти, морски фар! Ти, недостижими, могъщ лоцмане! Ти ми казваш непогрешимо вярно къде съм сега… но можеш ли да ми дадеш и най-малко указание къде ще бъда? Или да ми кажеш къде е сега едно друго същество? Къде е Моби Дик? Ти сигурно го виждаш в тоя миг. Моите очи гледат окото, което в този миг го вижда; окото, което гледа незнайните неща от отвъдната твоя страна, о слънце.

Той погледна отново своя квадрант, прибра едно след друго всичките му кабалистични приспособления, замисли се пак и промълви:

— Глупава играчка! Детско забавление на високомерни адмирали, комодори и капитани; хората се перчат с тебе, с твоето изкуство и мощ; но какво можеш да сториш ти, освен да посочиш жалката, нищожна точка на просторното земно кълбо, където се намираш самата ти заедно с ръката, която те държи; и нищо, нищо повече! Ти не можеш да кажеш къде ще бъде утре по пладне някоя капка вода или някое зрънце пясък; и все пак въпреки безсилието си нахалничиш пред слънцето! Наука! Проклета да си, суетна играчко! Проклето да е всяко нещо, което насочва погледа на човека към небесата, чието ярко сияние може само да го изгори, както твоята светлина, о слънце, изгаря сега старческите ми очи! Към земните кръгозори са насочени от природата очите на човека; не поглеждат те от темето, както би било, ако Бог би искал да гледаме към неговите небеса. Проклет да си, квадранте — захвърли го той на палубата, — не ще се ръководя вече по тебе в земния си път; само корабният компас и лаг ще ме водят и ще ми сочат мястото ми в морето. Да — спусна се той от лодката на палубата, — ей така ще те стъпча, ненужна вещ, която сочи плахо висините; така ще те стъпча и унищожа!

Докато побеснелият старик говореше така и тъпчеше уреда ту с живия, ту с мъртвия си крак, едно презрително ликуване, отнасящо се сякаш за Ахав, и едно фаталистично отчаяние от собствената му участ оживиха за миг нямото, неподвижно лице на парса. Той стана и се измъкна безшумно; моряците, ужасени от вида на своя капитан, се струпаха на предната палуба, а пък Ахав, започнал да се разхожда назад-напред, се провикна:

— На вантите! Рул направо!… Вдигайте платната! В един миг реите бяха обърнати, корабът се полуизви и трите стройни мачти, закрепени здраво за дългия му корпус, заприличаха на тримата римляни хорациевци, които се завъртват на един-единствен жребец.

Застанал между двата стълба на бушприта, Старбък наблюдаваше тежкото придвижване на „Пекод“ и на самия Ахав, който куцаше по палубата.

— Седял съм пред запалено огнище и съм наблюдавал как изгаря пламтящият мъченически живот; гледал съм го, докато угасне и се превърне в мъртва пепел. Какво ще остане, океанско старче, и от твоя бурен живот освен една шепа пепел?

— Така е — обади се Стъб. — Да, така е; чувах и Ахав да казва: „Някой тика тези карти в старите ми ръце и ме заклева да играя с тях и с никои други.“ Дявол да ме вземе, Ахав, ти постъпваш правилно; играй играта и умри в нея!