Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 67
Разсичането

Беше събота вечер, а каква неделя последва! Всички китоловци изповядват ех officio[1] незачитането на неделната почивка. Белият като слонова кост „Пекод“ заприлича на кланица, всеки моряк се превърна в касапин. Бихте помислили, че принасяхме десет хиляди вакли вола в жертва на морските божества.

Преди всичко огромните сечива за разсичане; между тези обемисти предмети има и няколко скрипеца, боядисани обикновено в зелено, които никой не може да вдигне сам; този огромен вързоп бе завлечен до главната мачта и завързан здраво за основата й, която е изобщо най-здравото нещо на всяка палуба. Около вързопа бе прокарано дебело корабно въже до самия рудан и тежкият най-долен вързоп със сечива бе спуснат върху кита; за вързопа бе завързана голямата, тежаща стотина фунта кука за китова мас. След това двамата помощник-капитани, Старбък и Стъб, въоръжени с дълги лопати, бяха спуснати на дървените площадки пред борда и започнаха да пробиват отвор в тялото, за да закачат куката точно над най-близката странична перка. После около отвора се изрязва широк полукръг, куката се забива, а ядрото на екипажа се струпва с диви викове и започва да се поти около рудана. Изведнъж целият кораб се наклонява на една страна; всеки винт в него се раздвижва като гвоздеите в стара къща в мразовито време; той трепери, тресе се и кима с изплашените си мачти към небето. Той се наклонява все повече и повече към кита, а в това време на всяко запъхтяно повдигане на рудана вълните отговарят с подмамващо повдигане; докато най-после се чува бърз, внезапен плясък; корабът се люшва със силен тласък нагоре и настрана от кита и победоносният скрипец се показва, повлякъл откъснатия полукръгъл край на първото парче мас. И тъй като маста обвива кита както кората портокала, трябва да я обелят от тялото точно както понякога обелват кората на портокал, като я изрязват на спирали. Поради постоянното дърпане на рудана китът се върти непрекъснато във водата и маста се бели на еднообразни ивици по протежение на тъй наречения „разрез“, направен едновременно от лопатите на помощник-капитаните Старбък и Стъб; веднага след обелването, може да се каже дори едновременно с него, маста се издига непрекъснато все по-високо и по-високо, докато горният й край намаже върха на главната мачта; тогава моряците при рудана престават да го движат, огромната кървава маса се люшка няколко мига насам-натам, като че пусната от небето, и всеки трябва да внимава да не го докосне с люшканията си, защото може да го плесне и прехвърли през борда с главата надолу.

След това един от помагачите харпунджии се приближава с дълго остро оръжие, наречено абордажен меч, и като му дойде редът, прорязва сръчно доста голям отвор в долната част на люшкащата се маса. В този отвор закачат края на втория скрипец, за да задържа маста за следващото действие. След това този съвършен воин предупреждава целия екипаж да се отстрани и се нахвърля отново изкусно върху маста, за да я раздели окончателно на две половини с няколко отчаяни мушкания отстрана; така късата долна половина е още здраво закрепена, а по-дългата горна част, наричана „одеяло“, все още се люшка и е готова за сваляне. Моряците на предния край подновяват песента си и докато единият скрипец обелва и издига второ парче мас от кита, другият постепенно спуска първото парче през главния люк право долу в една немебелирана приемна, наричана помещение за маста. В това полутъмно помещение няколко чифта пъргави ръце навиват дългото „одеяло“ като жива маса от преплетени змии. Така върви докрай: двата скрипеца едновременно се издигат и спускат, китът и руданът се люшкат, моряците пеят; господата в помещението за маста навиват, помощник-капитаните разрязват, корабът се напъва, а екипажът от време на време ругае, за да облекчи общото напрежение.

Бележки

[1] Служебно (лат.) — Б.пр.