Херман Мелвил (автор)

Херман Мелвил Herman Melville
американски писател
Роден	1 август 1819 г. Манхатън, Ню Йорк, САЩ
Починал	28 септември 1891 г. (72 г.) Ню Йорк, САЩ
Погребан	Ню Йорк, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Монстър Хай: Филмът[1]
Работил	писател, учител, моряк, лектор, поет
Литература
Жанрове	пътеписи, готически романи, алегория
Направление	романтизъм, скептицизъм
Течение	Романтизъм
Известни творби	„Моби Дик“ (1851)
Семейство
Съпруга	Елизабет Нап Шоу
Деца	Малкълм (1849 – 1867) Стонуикс (1851 – 1886) Елизабет (1853 – 1908) Франсис (1855 – 1938)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Херман Мелвил в Общомедия

Херман Мелвил (на английски: Herman Melville, също и Хърман Мелвил, 1819 – 1891) е американски писател. Пише проза и поезия.

Творчеството му е основно в областта на маринистиката. Най-известната му книга е романът „Моби Дик“ (1851).

Роден е в Ню Йорк през 1819 г., в семейството на отначало преуспяващ търговец на вносни стоки (3-то от 8 деца), който впоследствие претърпява поредица от несполуки в бизнеса си и е сполетян от умствено разстройство и ранна смърт.

Мелвил е принуден да работи от 13-годишна възраст, като същевременно учи. На 18 години завършва образованието си и става учител в начално училище, но скоро напуска, за да опита силите си в журналистиката. Не успява и на 19 години се качва като моряк на търговски кораб до английското пристанище Ливърпул и обратно. След завръщането си за кратко се установява в щата Илинойс.

Доведен до отчаяние от непрекъснати финансови затруднения, на 21 години Мелвил се включва в екипажа на китоловен кораб. Маршрутът на китоловците минава покрай Южна Америка, през Тихия океан към Южните морета. Капитанът е жесток човек, условията на работа са непоносими и 18 месеца след качването си Мелвил, заедно с друг моряк, избягва от кораба на Маркизките острови. Там прекарва месец сред племе от канибали, които се отнасят неочаквано добре с него. Преживяванията от китоловния му опит дават богат материал за първия му роман „Тайпи“ (1846) – смесица от истински и измислени случки, разказани занимателно и с майсторска лекота.

С публикуването на „Тайпи“ Мелвил изведнъж става любимец на публиката. Окуражен от първоначалния си успех, той използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: „Ому“ (1847) и „Марди“ (1849) за полинезийските островитяни, „Обгорял от слънцето“ (Redburn) (1849) – романизирана история на пътуването му до Ливърпул, „Белият мундир“ (White Jacket) (1850) – алегорична история за живота по море на борда на военен кораб. Шедьовърът му е „Моби Дик, или китът“, който се появява през 1851 г.

Междувременно се жени за Елизабет Нап Шоу, от която има 4 деца.

„Моби Дик“ е разказ за патилата на група моряци, чийто капитан преди време е инвалидизиран при несполучливия лов на един гигантски кит, отличаващ се с бледия си цвят и е прекалено силно решен да го намери и убие. Накрая се случва по-скоро обратното - кашалотът, който преследват сякаш ще бъде уловен, но тогава той самият напада кораба и избива почти всички.

Освен въобще правдиво и занимателно четиво, книгата е и своеобразен наръчник на китоловеца, за чието написване са ползвани сериозни научни трудове, както и дълбоко философска алегория за живота, нарушаваща редица табута и полагаща на сатирична критика минали и тогавашни хора и нрави. При написването на „Моби Дик“ Херман Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн, с когото се запознава през 1850 г. и който точно по това време публикува романа си „Алената буква“. Вдъхновение черпи и от Библията (например капитанът на кораба "Пекод", около опитите за осъществяването на фикс-идеята на който, се гради романът е наречен с името на митичният еврейски цар Ахав), Шекспир и Джон Милтън, както и фолклорни жанрове, особено - от моряшките разкази. Въпреки своята значимост, романът приживе на автора остава зле приет от публиката и литературната критика. Продадени са само около 3000 бройки, следващите творби на Мелвил, с които той се мъчи да компенсира загубите си от него (но които също са писани в същия дух на експериментаторство) не е изпълняват предназначението си и той изпада окончателно в изолация, забвение и финансови затруднения. Изоставя прозата и се насочва към поезия, но така и не възвръща популярността си. В края на живота си е вече почти забравен, а новината за смъртта му удивлява оцелелите му почитатели, много от които всъщност не знаят, че все още е бил жив до 1891 г. „Моби Дик“ става известна и масово четена книга едва около 1920-те години., когато е преоткрита от литературните историци, които оценяват нейната авангардност и високи качества. С това и самият Херман Мелвил е посмъртно реабилитиран.

• Mardi (1849)
  Марди, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
• Redburn (1849)
• White-Jacket (1850)
• Moby Dick (1851)
  Белият кит: Моби Дик, изд. „Т. Ф. Чипев“ (1935), прев. Лазар Голдман
  Моби Дик или Белия кит, изд.: „Народна младеж“, София (1962), прев. Невяна Розева
  Моби Дик, изд.: „Народна култура“, София (1977), прев. Невяна Розева
  Моби Дик, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
  Моби Дик, изд.: „Вестникарска група България“, София (2009), прев. Невяна Розева
  Моби Дик: капитан Ахав преследва белия кит, изд.: „Емас“, София (2009), прев. Ваня Пенева
  Моби Дик, изд.: „Изток-Запад“, София (2014), прев. Невяна Розева

• Pierre (1852)
• Bartleby the Scrivener (1853)
  Бартълби, писарят в „Омагьосаните острови и други новели“, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
  Бартълби, писарят: история от Уолстрийт, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков
• Israel Potter (1855)
  Израил Потър, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1984), прев.
• The Confidence-Man (1857)
• Billy Budd, Sailor (1924) – издаден и като „Billy Budd“
  Били Бъд, морякът: свидетелски разказ, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков

• Benito Cereno (1855)
  Омагьосаните острови и други новели, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
  Омагьосаните острови, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев. Белин Тончев
• The Piazza Tales (1856)
• Uncollected Prose (1856) – поезия
• Battle Pieces (1866) – поезия
• Clarel (1876) – поезия
• John Marr and Other Sailors (1888) – поезия
• Timoleon (poems) (1891)

• Typee: A Peep at Polynesian Life (1846)
  Тайпи: Роман за живота на полинезийците, изд.: „Народна култура“, София (1967), прев. Никола Милев
  Тайпи, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
• Omoo: A Narrative of Adventures in the South Seas (1847)
  Ому: Приключения из Южните морета, изд. „Георги Бакалов“ Варна (1980), прев. Борис Миндов

• Melville the poet (1946) – от Робърт Пен Уорън
• Melville (1962) – от Робърт Пен Уорън
• In Search of Moby Dick (1999) – от Тим Северин

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

• ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((en)) Биография в „Biography“
• ((en)) Информация в „Енциклопедия Британика“

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Херман Мелвил.

• Произведения на Херман Мелвил в Моята библиотека
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Херман Мелвил, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). (архив)
• Херман Мелвил в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NARA NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat