Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 92
Сива амбра

Сивата амбра е едно извънредно интересно вещество, толкова важно като търговски артикул, че през 1791 г. някой си капитан Кофин от Нантъкит бил разпитван по този въпрос в английската Камара на общините. Защото в онова време, а всъщност и в сравнително по-късни дни произходът на сивата амбра, както и на самия кехлибар, си оставаше загадка за учените. При все че думата амбра произлиза от френското название на кехлибара (амбър), двете вещества са съвършено различни. Защото, макар да се намира обикновено по крайбрежието, кехлибарът се изкопава също и навътре в сушата, докато сивата амбра се среща само в морето. Освен това кехлибарът е кораво, прозрачно, чупливо вещество без каквато и да е миризма, употребявано за мундщук на лули, за огърлици и украшения, а сивата амбра е мека като восък, с такава силна и приятна миризма, че се употребява широко в парфюмерията, за пастили, скъпи свещи, пудри за коса и помади. Турците я употребяват в готварството и я носят в Мека за същата цел, за която се носи тамян в храма „Свети Петър“ в Рим. Някои търговци на вина пускат зрънце от нея в червеното вино, за да му придадат по-приятен вкус.

Кой би помислил, че изтънчените дами и Господа ще използват едно вещество, намерено в нечистия корем на болен кит! И все пак е така. Някои смятат, че сивата амбра е причина, други — че е последица от лошо храносмилане у кита. Това лошо храносмилане би могло да се излекува може би само с няколко лодки пургативни хапчета, след което да се бяга по-далеко, както постъпват работниците, когато вдигат във въздуха скали.

Забравих да кажа, че в нашата сива амбра бяха намерени няколко корави, кръгли, кокалени парчета, които Стъб помисли отначало за копчета от моряшки панталони; но после се оказа, че са дребни кости от сепия, балсамирани по този начин.

Но без значение ли е фактът, че безукорно чистата и уханна амбра се намира само сред такова разложение? Припомнете си думите на свети Павел към коринтяните за тлението и нетлението; сее се в тление, а се възкръсва в нетление. Припомнете си също думите на Парацелз от какво се добива най-хубавият муск. Не забравяйте и странния факт, че от всички лоши миризми най-неприятна е тази на одеколона в първоначалния стадий на приготовлението му.

Бих искал да завърша тази глава с горния зов, но не мога поради желанието си да отхвърля едно обвинение, често отправяно към китоловците, което някои вече предубедени хора ще сметнат косвено потвърдено от случката с двата френски кита. На друго място в тази книга бе опровергано клеветническото твърдение, че китоловството е мръсен, грозен занаят. Но има и още нещо за отхвърляне. Разправя се, че всички китове вонят. Откъде произхожда тази позорна клевета?

Според мене следите й могат да се открият в първото пристигане на гренландски китоловни кораби в Лондон преди повече от два века. Защото по онова време, както и сега в тези кораби не претопяват маста, докато са още в морето, както постъпват корабите от южните китоловни флоти; а само я нарязват на дребни парчета, нахвърлят я в големи бурета и в това състояние я откарват в родината си; поради краткия китоловен сезон в тия полярни морета, както и поради внезапните силни бури, които бушуват там, не е възможно да се постъпи другояче. Като последица, след изваждането от трюма и разтоварването на някоя от тия китоловни морги, на пристанището се разнася миризма, напомняща донякъде миризмата при разкопаване на стари градски гробища, за да се построи родилен дом.

Това порочно обвинение срещу китоловците може да се припише вероятно на факта, че някога на гренландското крайбрежие е съществувало холандско село, наричано Шмеренбург или Смеренберг; второто се споменава от учения Фого фон Слак в големия му труд за миризмите, най-доброто ръководство по тоя въпрос. Както личи от името му (смеер — тлъстина, берг — прибирам), това село е било основано, за да се предостави на холандската китоловна флота място за пречистване на китовата мас, без да става нужда да я пренасят в Холандия за тази цел. То е сбор от пещи, казани за мас и навеси за пазенето й; когато работата е била в разгара си, сигурно не се е разнасяла много приятна миризма. Но при китоловен кораб от Южните морета е съвсем различно; при едно може би четиригодишно пътуване и при препълнен склад с мас в този кораб едва ли работят повече от петдесет дни за претопяването й. А щом е в бурета, китовата мас няма почти никакъв мирис. Истината е, че живи или мъртви — ако се отнасят с тях както трябва, китовете не са в никакъв случай вонящи същества; нито китоловците могат да се разпознават така, както в Средновековието разпознавали евреите — по миризмата им. Всъщност китът може да издава само приятна миризма, защото — по общо правило — се радва на добро здраве; той прави предостатъчно движения, винаги е на открито, макар и нарядко на чист въздух. Когато спермацетов кит раздвижи перките си над водата, разнася се ухание, като че някоя парфюмирана с мускус дама прошумолява с роклята си в топла гостна. На какво може да се оприличи благоуханният спермацетов кит, като имаме предвид огромността му? Дали не на прочутия слон с украсени със скъпоценности зъби и ухаеща на смирна кожа, с който един индийски град посрещнал Александър Велики?