Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 83
Йона от историческо гледище

В предишната глава споменахме историческия разказ за Йона и кита. Някои нантъкитци не вярват много на тази история за Йона и кита. Но и някои невярващи гърци и римляни, за разлика от правоверното езичество на епохата, също така са се съмнявали в легендата за Херкулес и кита и Арион и делфина, обаче въпреки тези техни съмнения двете легенди си остават достоверни.

Главното основание на един стар китоловец от Сагхарбър да се съмнява в еврейската легенда беше следното: той имаше една от чудноватите старинни библии, украсена с интересни ненаучни гравюри; една от тях представляваше кита на Йона с два дихателни отвора на главата — една особеност, вярна само по отношение на един вид левиатани (същинския кит и неговите подвидове), за която риболовците имат следната приказка: „Един фишек петачета може да го задуши“, толкова малка е глътката му. Но епископ Джеб има предварително приготвен отговор за това. Не е необходимо, казва епископът, да смятаме, че Йона е стигнал до корема на кита; той може да е останал временно само някъде в устата му. И това мнение на добрия епископ изглежда доста основателно. Защото в устата на същинския кит могат наистина да се поберат две маси за вист заедно с удобно насядалите играчи. Йона може да се е приютил и в някой кух зъб, но сетих се, че същинският кит няма зъби.

Второто основание, с което Сагхарбър (както наричаха китоловеца) подкрепяше неверието си, беше някакво неясно свързване на затвореното тяло и стомашния сок на кита. Но и това възражение също отпада, защото един немски тълкувател на Библията предполага, че Йона се е приютил навярно в плаващото тяло на мъртъв кит… както френските войници в Русия превръщали умрелите коне в шатри и се скривали в тях. Освен това други континентални тълкуватели смятат, че когато бил изхвърлен от йопския кораб, Йона е бил спасен веднага от друг кораб, носещ на носа си емблема с кит, а, добавям аз, вероятно и наричан „Кит“, както някои днешни плавателни съдове се наричат „Акула“, „Чайка“, „Орел“. Не липсват и учени — тълкуватели на Библията, които са на мнение, че споменатият в книгата на Йона кит е само някакъв спасителен уред — напълнена с въздух торба, до която изложеният на гибел пророк е доплувал и по този начин се е спасил от потъване. Така че горкият Сагхарбър изглежда сразен по всички направления. Но той има още едно основание за своето неверие. То е следното, ако си го спомням правилно: Йона бил глътнат от кита в Средиземно море, а след три дни бил изхвърлен някъде на три дни път от Ниневия, град на река Тигър, на много повече от три дни път по права линия от най-близкото средиземноморско пристанище. Как е станало това?

Но дали не е имало за кита друг начин да остави пророка на такова близко разстояние от Ниневия? Имало е. Могъл е да заобиколи с него нос Добра надежда. Но без да говорим за преплуването на цялото Средиземно море, Персийския залив и Червено море, подобно предположение включва и една цялостна обиколка на Африка за три дни, независимо от обстоятелството, че водите на Тигър близо до Ниневия са много плитки, за да може в тях да плува кит. Освен това предположението, че Йона е могъл да мине в такава ранна епоха покрай нос Добра надежда, би отнело честта за откриването на този голям нос от прочутия му откривател Бартоломео Диас и би превърнало съвременната история в лъжец.

Но всички тия глупави доводи на стария Сагхарбър доказваха само глупавата му гордост, че умее да разсъждава — нещо още по-осъдително у него, като се знае, че цялото му знание се състоеше в това, което бе научил от слънцето и морето. Искам да кажа, че то потвърждаваше само глупавата му гордост и отвратителното дяволско бунтарство срещу достопочтеното духовенство. Защото според един португалски католически свещеник предположението, че Йона е стигнал в Ниневия, като е минал край нос Добра надежда, още по-ярко подчертава чудото. И така е било. Освен това и до ден-днешен високо просветените турци вярват набожно в историческото предание за Йона. Преди около три века един английски пътешественик съобщава в старите „Пътеписи“ на Харис, че в построената от турците джамия в чест на Йона има чудно кандило, което гори без масло.