Херман Мелвил
Моби Дик (105)

Глава 103
Измерване на китовия скелет

Преди всичко искам да ви направя едно точно и ясно изложение за живата маса на левиатана, чийто скелет ще разгледаме накратко. Такова изложение може да ни бъде от полза.

Според направеното от мене грижливо пресмятане, базирано отчасти и върху преценките на капитан Скорсби, който приема, че най-големият гренландски кит, дълъг шестдесет стъпки, тежи седемдесет тона; според моето грижливо пресмятане, казвам, най-големият спермацетов кит, дълъг от осемдесет и пет до деветдесет стъпки и приблизително четиридесет стъпки в обиколка при най-дебелата си част, ще тежи най-малко деветдесет тона; ако приемем следователно, че тринадесет души тежат средно един тон, един спермацетов кит значително надминава по тежест населението на село от хиляда и сто жители.

Представяте ли си тогава колко мозъка трябва да се заемат като впрегатен добитък с този левиатан, за да стане той достъпен за въображението на един сухоземен жител?

Тъй като вече ви представих по различни поводи черепа, дихателния отвор, челюстта, зъбите, опашката, челото, перките и различни други части, сега ще изтъкна най-интересното в неговия оголен скелет. Но тъй като огромният череп заема толкова голяма част от целия скелет; тъй като той е негова най-сложна съставка и тъй като в тази глава не ще бъде повторено нищо за черепа, трябва винаги да го имате наум — или подръка; иначе не ще получите пълна представа за цялата конструкция, която ще разгледаме.

Скелетът на спермацетовия кит в Транке беше седемдесет и две стъпки дълъг; така че напълно облечен приживе трябва да е бил деветдесет стъпки; защото скелетът на кита губи почти една пета от дължината на живото тяло. От тези седемдесет и две стъпки главата и челюстта заемат почти двадесет, оставяйки около петдесет за гръбнака. А на една трета от гръбначния стълб е прикрепен якият гръден кош, където са били разположени някога най-важните вътрешни органи.

Този грамаден бял гръден кош заедно с дългия, равен гръбначен стълб, който се простира далече вън от ребрата, ми напомнят твърде много корпуса на голям новостроящ се кораб, когато в кила са поставени само двадесетина голи ребра, а в останалата си част той е още само една дълга, с нищо несвързана греда.

Ребрата бяха по десет от всяка страна. Първото откъм врата беше почти шест стъпки дълго; всяко следващо беше по-дълго от предишното, докато стигнете до петото, едно от дългите средни ребра, които имаха по осем стъпки и няколко инча. Следващите ребра намаляваха последователно: десетото — и последното — имаше само пет стъпки и няколко инча. Дебелината им, общо взето, съответстваше на дължината. Средните ребра бяха най-извити. В някои от Арсакидските острови ги използват върху неголеми реки като мостове за пешеходци.

Разглеждайки тези ребра, не мога да не изпитам отново често повтаряното в тази книга удивление от факта, че скелетът на кита ни най-малко не отговаря по очертания на живото туловище. Най-голямото ребро на Транковия кит, едно от средните, се намираше в най-тлъстата част на туловището. А най-голямата дебелина на този кит приживе трябва да е била поне шестнадесет стъпки; докато съответното ребро едва надвишаваше осем стъпки. Така че реброто представяше само половината истинска големина на живото тяло. Освен това там, където виждах сега само гол гръбнак, всичко е било обвито с тонове месо, мускули, кръв и е затваряло вътрешните органи. По-нататък, на мястото на големите перки, сега виждах само безредни стави; а на мястото на тежките и величествени, но безкостни перки на опашката — нищо, празно пространство.

Колко безнадеждно и глупаво е тогава, казах си аз, някой страхлив, нестранствал човек да се опитва да разбере този чуден кит само като разглежда смаления му безжизнен скелет, прострян в този спокоен лес. Не, само сред смъртни опасности, само сред водовъртежа, предизвикан от яростните му перки; само сред дълбокото безбрежно море може да се получи истинска, жива представа за напълно облечения кит.

Сега за гръбнака. Най-добрият начин да го преценим е да натрупаме със скрипец прешлените един върху друг. Работа, която не може да се свърши бързо. Но когато се свърши, напомня твърде много Помпеевия стълб^[1].

Общият брой на прешлените е над четиридесет, несвързани помежду си. Те се намират в скелета като големите грапави блокове на готическа кула, образуващи груба, тежка зидария. Най-големият — един от намиращите се в средата — няма нито три стъпки широчина и е повече от четири стъпки висок. Най-малкият, там, където гръбнакът се слива с опашката, е само два инча широк и прилича донякъде на бяла билярдна топка. Казаха ми, че имало и още по-малки, но те били разпилени от палави людоедчета, деца на жреца, които си играели с тях като с мраморни топчета. Както виждате, гръбнакът на най-величественото живо същество се превръща накрая в детска играчка.