Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 89
Вързана риба и ничия риба

Прътовете, споменати в предпоследната глава, налагат известно обяснение за законите и правилата в китоловството, на които такъв прът може да се сметне за символ и емблема.

Когато няколко кораба крайцеруват съвместно, често се случва някой кит да бъде ударен от един съд, след това да избяга и да бъде доубит и уловен от друг; оттук произлизат косвено много по-дребни последици, включвани всички в това главно обстоятелство. Например — след уморителна и опасна гонитба и улавяне на някой кит тялото му може да се отвърже от кораба поради силна буря и като се отдалечи към подветрената страна, да бъде уловено от друг кораб, който го влачи при затишие без никаква опасност за живота на хората или за въжетата. По тази причина между китоловците биха изниквали често най-неприятни и бурни разпри, ако нямаше писани или неписани, всеобщи и неоспорими закони, приложими за всички случаи.

Единственият официален китоловен кодекс, одобрен със законодателен акт, е навярно холандският. Той е бил издаден от Генералните щати през 1695 година. Но при все че никой друг народ не е имал писан китоловен закон, американските китоловци са били свои собствени законодатели и правници по този въпрос. Те са създали една система, която надминава по сбитата си изчерпателност Юстиниановите пандекти и Устава на китайското дружество за ненамеса в чужди предприятия. Да, тези закони могат да бъдат гравирани върху стотинкова монета от времето на кралица Ан или върху острието на харпун и да се носят на шия — толкова са кратки.

1. Вързана риба принадлежи на този, който е успял да я върже.

2. Ничия риба е по право плячка на всеки, който може да я улови.

Но злото в този кодекс е възхитителната му краткост, която изисква огромен том от изяснителни тълкувания.

Първо: какво е вързана риба? Жива или мъртва, една риба е технически вързана, когато е свързана със зает от хора кораб или лодка чрез каквото и да е средство, което може да се контролира от лицето или лицата в плавателния съд, безразлично дали е мачта, весло, корабно въже, телеграфна жица или паяжина. Рибата е също вързана, ако е белязана с прът или какъвто и да е друг знак за собственост, докато дружината, поставила този знак, дава доказателства за възможностите и намеренията си да я прибере.

Това са научните тълкувания; но тълкуванията на самите китоловци се състоят понякога от тежки думи и още по-тежки удари — Кок-Литълтъновия[1] юмручен кодекс. Наистина най-справедливите и почтени китоловци винаги признават, че има изключителни случаи, при които би било оскърбителна нравствена неправда една дружина да претендира за собственост върху кит, предварително преследван или убит от друга. Но има и не толкова добросъвестни.

Преди петдесетина години в Англия се е водило интересно дело за китова собственост, при което тъжителите изтъкнали, че след тежко преследване на кит в северните морета и след като действително сполучили да ударят с харпун рибата, те били принудени най-после, пред страха да загубят живота си, да изоставят не само въжетата, но и лодката си. След някое време ответниците (екипажът на друг кораб) настигнали кита, ударили го, убили го, уловили го и си го присвоили пред очите на тъжителите. А когато ги укорили за това, капитанът им избил с пестника си зъбите на тъжителите и ги уверил, че като възмездие за подвига си ще задържи и въжето, харпуните и лодката им, останали свързани с кита по време на улавянето му. Поради това тъжителите завели иск за стойността на кита, въжето, харпуните и лодката.

Защитник на ответниците бил мистър Ърскин; съдия — Илънбъро. През време на защитата духовитият Ърскин изяснил становището си, като се позовал на едно неотдавнашно дело за прелюбодеяние, при което някой си джентълмен, след като се опитал напразно да обуздае порочността на съпругата си, най-после я изоставил във вълните на житейското море; но след години се разкаял за тази своя постъпка и завел дело да възстанови собствеността си върху нея. Ърскин бил адвокат на противната страна и поддържал защитата си с твърдението, че макар отначало този джентълмен да е хвърлил своя харпун върху дамата и да я обвързал към себе си, след като я изоставил поради силното теглене на порочността й към глъбините, тя е станала ничия риба; следователно, когато другият джентълмен я е закачил по-късно за своя харпун, тя е станала вече негова собственост заедно с всички други забити в нея харпуни.

В настоящото дело Ърскин поддържал, че примерите за кита и дамата взаимно се изясняват.

След съответно изслушване на двете пледоарии дълбокоученият съдия постановил решението си, именно — що се отнася до лодката, тя трябва да се предаде на тъжителите, защото те са я напуснали само за да спасят живота си; но що се отнася до спорния кит, харпуни и въже — те принадлежат на ответниците; китът — защото е бил ничия риба по време на окончателното залавяне, а харпуните и въжето, защото, като е избягала заедно с тях, рибата е придобила право на собственост върху тези предмети; така че всеки, който би я уловил след това, има право и на тях. И тъй като ответниците са уловили рибата, след като е избягала, то горните предмети са техни.

Разглеждайки решението на дълбокоучения съдия, един обикновен човек би могъл да направи известни възражения. Но ако поровим до първичната същност на въпроса — двете големи начала, установени с цитираните вече два закона в китоловството, приложени и изяснени от лорд Илънбъро в горепосоченото дело, — тези два закона за обвързаната и за ничията риба след съответно размишление трябва да се признаят според мене за основа на цялото човешко правораздаване; защото въпреки цялата си сложна скулптурна украса храмът на закона като храма на филистимяните се крепи само върху две колони.

Нима не е всеизвестна поговорката, че владението е половин закон, в смисъл че няма значение как е била придобита вещта? Но владението е често пъти и целият закон. Какво друго са мишците и душите на руските крепостни и републиканските роби, ако не вързани риби, при което владението е целият закон? Какво друго, ако не вързана риба, е за хищния хазаин последната вдовишка пара? Какво друго е оня мраморен замък, белязан с табелка вместо с флаг, собственост на някой неоткрит мошеник, какво друго е, ако не вързана риба? Какво е разорителното шконто, което фалиралият нещастник ще плати на Мордехай банкера за заема, с който ще спаси от глад семейството си; какво друго, ако не вързана риба, е това шконто? Какво друго е доходът от сто хиляди лири на душеспасителя архиепископ, получени от оскъдния хляб и сирене на стотици хиляди изтощени работници (които сигурно ще бъдат приети на небето и без помощта на душеспасителя), какво са тези сто хиляди, ако не вързана риба? Какво друго са наследствените градове и селца на някой херцог, ако не вързана риба? Какво друго, ако не вързана риба, е бедната Ирландия за страшния харпунджия Джон Бул? Какво друго, ако не вързана риба, е Тексас за апостолическия копиеносец брат Йонатан? И нима по отношение на всички тия хора владението не е целият закон?

Но ако доктрината за вързаната риба се прилага почти всеобщо, сродната доктрина за ничията риба се прилага още по-широко. Нейното приложение е международно и всемирно.

Какво друго е била Америка през 1492 година, ако не ничия риба, в която Колумб е забил испанското знаме, за да й тури знака на височайшите си господар и господарка? Какво е била Полша за руския цар? Гърция за турците? Индия за Англия? Какво най-после ще бъде Мексико за Съединените щати? Все ничии риби.

Какво друго, ако не ничия риба, са правата на човека и свободата в света? Какво друго, ако не ничия риба, са мислите и мненията на хората? Какво друго, ако не ничия риба, са за суетните крадливи буквояди мислите на мислителите? Какво друго, ако не ничия риба, е самото огромно земно кълбо? И какво друго сте вие, читателю, ако не една ничия и същевременно вързана риба?

Бележки

[1] Кок и Литълтън — английски юристи, от които вторият е коментатор на първия. — Б.пр.