Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Моби Дик | |
Moby-Dick | |
Титул на първото издание | |
Автор | Херман Мелвил |
---|---|
Създаване | |
Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
Оригинален език | английски |
Вид | роман |
Начало | Call me Ishmael. |
Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
Моби Дик в Общомедия |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта „Моята библиотека“
- „Моби Дик“ в сайта на Проект Гутенберг ((en))
|
Глава 5
Закуска
Последвах го бързо, слязох в гостилницата и се приближих любезно към усмихнатия стопанин. Не му се сърдех, при все че зле се бе пошегувал с мене за моя другар по легло.
Защото здравият смях е нещо много здравословно и за жалост твърде рядко. Така че, ако ти извикваш у когото и да било смях със собствената си личност, вместо да се мръщиш, сам се използвай и позволи да те използват в тази насока. Повярвайте ми — един истински смешен човек струва много повече, отколкото предполагате.
В гостилницата бяха слезли пренощувалите тук, които досега не бях разгледал както трябва. Почти всички бяха китоловци: първи, втори и трети капитани, дърводелци, кацари, ковачи, харпунджии, наематели на кораби; мургави, яки, брадати, неподстригани, рошави, вместо в утринни халати — в моряшки полушубки.
Лесно можеше да се разбере кой от тях откога е на сушата. Здравите бузи на онзи младеж имат цвят на зряла круша и почти същия мирис. Едва ли има и три дни, откакто е пристигнал от Индия. Другият до него е малко по-светъл; бихте казали, че е от махагон. Лицето на трети има още следа от тропически загар, макар и малко поизбледнял; той е прекарал цели седмици на сушата. Но кой можеше да се похвали с бузите на Куийкуег? Изпъстрени с различни багри, те представяха наведнъж, подобно западните склонове на Андите, последователни зони от противоположни климати.
— Хайде на масата! — извика гостилничарят, като отвори една врата, и всички влязохме да закусим.
Казват, че хората, които много са пътували, се държат съвсем свободно в общество. Невинаги обаче е така: големият нюингландски пътешественик Лидярд и шотландският Мунго Парк са се стеснявали най-много в гостна стая. Възможно е пропътуването на Сибир в теглена от кучета шейна, извършено от Лидярд, или дългата разходка на празен стомах в сърцето на чернокожа Африка — подвиг на нещастния Мунго, възможно е, казвам, този вид пътешествие да не е най-добрият начин за усвояване на светско държане. А то в повечето случаи е необходимо навред.
Тези размишления се дължат на обстоятелството, че след като насядахме около трапезата и аз се приготвих да слушам интересни неща из китоловството, за голяма моя изненада почти всички запазиха дълбоко мълчание. Нещо повече — изглеждаше, че се чувстват неловко. Да, пред мене беше цяла дружина морски вълци, от които мнозина бяха нападали без колебание грамадни, съвсем непознати им китове в открито море и ги бяха убивали, без да им мигне окото; а сега закусваха на обща трапеза — всички с еднакво звание и сходни вкусове — и се оглеждаха един друг така глупаво, сякаш никога не бяха напускали самотната планинска кошара. Странна гледка представляваха тия стеснителни мечки, тия плахи войнствени китоловци!
Що се отнася до Куийкуег — да, Куийкуег беше също тук и при това случило се бе да е начело на масата, — той беше невъзмутим като пън. Не мога да похваля, разбира се, възпитанието му. И най-големият му почитател не би могъл да оправдае факта, че бе дошъл на закуска със своя харпун, с който си служеше безцеремонно, като го протягаше над масата — с опасност да скалпира нечия глава, — за да придърпа към себе си бифтека. Но той вършеше това съвсем хладнокръвно, а всички знаем, че според повечето хора, щом вършиш нещо хладнокръвно, все едно е, че го вършиш благовъзпитано.
Няма да споменаваме тук всички чудноватости на Куийкуег: как пренебрегна кафето и топлите кифли, отдавайки изцяло вниманието си на кървавите бифтеци. Достатъчно е да кажем, че след закуската той мина заедно с другите в кръчмата с неразделната шапка на глава, запали лулата томахавка и остана спокойно да пуши и да смила храната си, а пък аз излязох да се поразходя.