Херман Мелвил
Моби Дик (51)

Глава 49
Хиената

В тази странна и объркана история, която наричаме живот, има понякога чудновати случки, при които на човек му се струва, че цялата вселена е фактически една безкрайна шега, чиято духовитост той съзира смътно, но все пак се досеща, че шегата става за негова сметка. Въпреки това нищо не го обезсърчава и нищо не му се струва да заслужава спор. Той гълта направо всички събития, всички вери, вярвания, убеждения, всички видими и невидими мъчнотии, колкото и да са грапави; както всеядна камилска птица гълта куршуми и кремък. А що се отнася до дребните мъчнотии и грижи, изгледите за внезапно крушение, опасността да загине или да се осакати — всички тия неща и самата смърт дори му се струват само крадешком нанесени добродушни чуквания и весели ощипвания от невидимия и загадъчен стар шегаджия. Това чудновато, своенравно настроение, за което говоря, обзема човека само в дни на необикновени вълнения; то настъпва в най-тежките моменти, когато онова, което само преди миг му се е струвало нещо изключително важно, сега изглежда само част от общата шега. А нищо не подхранва така тази волна, лека, чистосърдечна и отчаяна философия, както опасностите в китолова; и през нея именно аз гледах сега цялото пътуване на „Пекод“ и целта му — Белия кит.

— Куийкуег — запитах аз, когато, изтеглен последен на борда, отърсвах водата от дрехите си, — често ли, скъпи Куийкуег, се случват такива неща?

Без особено вълнение, макар че и той беше мокър до кости, Куийкуег ми даде да разбера, че такива неща се случват доста често.

— Мистър Стъб — казах аз на тоя достоен мъж, който бе закопчал догоре мушамата си и пушеше спокойно на дъжда, — мистър Стъб, чувах, струва ми се, да казвате, че нашият първи помощник-капитан мистър Старбък бил най-предпазливият и благоразумен китоловец, когото сте виждали. Изглежда, че да се нахвърлиш върху летящ кит с вдигнати платна, сред мъгла и вихрушка, е върхът на моряшката предпазливост.

— Сигурно. Аз съм се спускал да гоня китове от пробит кораб сред ураган пред Кейп Хорн.

— Мистър Фласк — обърнах се към дребния Ледорез, застанал наблизо, — вие сте опитен в тия неща, а пък аз не съм. Ще ми кажете ли, мистър Фласк, дали в риболовството е неизменен закон гребецът да си пречупи гръбнака от бързане да се хвърли гърбом в устата на смъртта?

— Не можеше ли по-малко да го усукваш? — каза Фласк. — Да, такъв е законът. Бих искал да видя някой екипаж на лодка да се приближи към кит с кърмата напред и с лице към него. Ха, ха! И китът ще ги посрещне тогава очи в очи, запомни това!

И така, аз получих от трима безпристрастни свидетели една добре обоснована преценка за положението. Като взех предвид следователно, че вихрушките и преобръщанията на лодките във водата със съответното престояване в нея са нещо твърде обикновено в тоя занаят, че в най-критичния миг на нападение срещу кит трябва да предам живота си в ръцете на рулевия на лодката — често пъти човек, който в този именно миг може в устрема си да пробие лодката със своите безумни тупания с крак; че сегашната злополука с нашата лодка се дължи главно на втурването на Старбък срещу кита посред вихрушката, а при това Старбък беше всеизвестен като крайно предпазлив китоловец; че сам аз принадлежах към лодката на този необикновено благоразумен Старбък; и най-после, че съм се оплел в дяволския лов за Белия кит; като взех предвид, казвам, всичко това, реших, че ще е добре да сляза и да надраскам набързо завещанието си.

— Куийкуег — казах аз, — ела с мене, за да бъдеш мой адвокат, изпълнител на завещанието и наследник.

Може да се стори странно, че тъкмо моряците могат да се сещат за последна воля и завещание, но едва ли има по света други хора, така влюбени в това развлечение. За четвърти път в моряшкия си живот повтарях тая работа. След като свършихме и тоя път церемонията, почувствах, че ми олекна, като че от сърцето ми се смъкна камък. Освен това дните, които щях да изживея отсега нататък, щяха да са като дните, изживени от Лазар след възкресението му; допълнителна чиста печалба от толкова и толкова месеца или седмици, според случая. Щях да се преживея; смъртта и погребението ми бяха заключени в шкафчето ми. Гледах спокойно и доволно наоколо си като мирен дух с чиста съвест зад решетките на спретната семейна гробница.

И така, помислих аз, като запретнах несъзнателно ръкавите на дрехата си, ето ни готови за хладнокръвно общо гмурване в смъртта и разрушението; а останалото — дявол да го вземе.