Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 129
В каютата

(Ахав тръгва към палубата; Пип го улавя за ръката и иска да го последва.)

 

— Момче, момче, казах ти, че не трябва да следваш сега Ахав. Наближава часът, когато Ахав няма да те отблъсква от себе си, но и не ще поиска да си с него. У тебе, клето момче, има нещо, което е прекалено лековито за моята болест. Всяко нещо лекува подобието си; моята болест е най-полезно здраве за сегашната гонитба. Остани тук, където ще те обслужват, като че си самият капитан. Да, момче, ти ще седиш тук, на моя завинтен стол, и трябва да станеш негов втори винт.

— Не, не, не, вашето тяло е осакатено, сър, вземете мене на мястото на изгубения си крак, само стъпвайте върху мене, сър, нищо друго не искам от вас — само да бъда част от тялото ви.

— О, въпреки милионите негодници ти ме караш да вярвам сляпо в неувяхващата преданост на човека!… При това чернокож! И побъркан!… Но струва ми се, че „всяко нещо лекува подобието си“ се отнася и до него, той оздравява чрез мене.

— Разправят, сър, че Стъб изоставил някога горкичкия Пип, чиито удавени кости сега се белеят, макар кожата му да беше черна приживе. Но аз няма да ви изоставя никога, сър, както Стъб е изоставил него. Трябва да дойда с вас, сър.

— Ако продължаваш да ми говориш така, решението на Ахав ще се разлети на късчета. Казах ти, не, не може.

— О, добри господарю, добри, добри, господарю!

— Ако плачеш така, ще те убия, пази се, защото и Ахав е луд. Ослушай се, ще чуваш често кокаления ми крак по палубата и ще знаеш, че съм там. А сега те оставям. Дай си ръката!… Така! Момче, ти си вярно, както окръжността е вярна на центъра си. А сега Бог да те благослови вовеки веков и — ако се стигне дотам — Бог да те спаси вовеки веков и да става, каквото ще!

(Ахав излиза, Пип пристъпва една крачка.)

— Тук стоя той ей сега, аз стоя на неговото място… но съм сам. Да беше тук горкият Пип, щях да изтърпя по-лесно, ама и него го няма. Пип! Пип! Дан, дан, дан! Виждал ли е някой Пип! Трябва да е горе; ще се опитам да отворя. Виж ти: няма нито ключ, нито кофар, нито резе, а пък не се отваря. Сигурно е магия; нали ми поръча да стоя тук. Така, така, и още каза, че завинтеният стол бил мой. Ще седна тук тогава до транеца насред кораба и целият му кил и трите мачти ще са пред мене. До транеца, както разказват старите моряци, великите адмирали седели понякога на трапеза в черните си бойни кораби и заповядвали на цял строй капитани и лейтенанти. Хаа! Какво е това? Еполети, еполети! Отвред се трупат еполети. Давайте поред карафите! Радвам се, че ви виждам; наливайте, Monsieurs! Малко чудно е за едно чернокожо момче да посреща бели хора със златни нашивки по дрехите!… Monsieurs, виждали ли сте някой си Пип?… Едно негърче, пет стъпки високо, противно страхливче! Скочи веднъж от китоловна лодка… Виждали ли сте го? Не? Добре тогава, налейте пак, капитани, да пием за позора на всички страхливци! Не споменавам имена. Позор! Да вдигнем крак върху масата. Позор на всички страхливци… Шт! Чувам горе кокаления… О, господарю, господарю, аз наистина съвсем отпадам, когато ходиш върху мене. Но ще стоя тук дори ако кърмата се удари в скали и те я прорежат и стридите нахълтат при мене.