Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 47
Рогозарят

Беше облачен, задушен следобед; моряците се излежаваха лениво по палубите или гледаха безцелно оловносивите води. Куийкуег и аз имахме приятното занимание да плетем тъй наречената щитова рогозка за допълнително заздравяване на лодката ни. Наоколо беше тихо, спокойно и все пак като че ли във въздуха се таеше някаква омагьосваща замечтаност, защото всеки моряк изглеждаше вглъбен в своето невидимо аз.

При изработването на рогозката аз бях помощник или по-точно прислужник на Куийкуег. Докато прекарвах двойната връв на вътъка през дългите въжета на основата, използвайки за совалка ръцете си, а Куийкуег, застанал отстрана, плъзгаше от време на време тежкия си дървен меч между нишките и загледан нехайно към водата, прибираше безгрижно и без да мисли всяка връв от основата, такава странна сънливост владееше и на кораба, и в морето, нарушавана само от повтарящите се глухи удари на меча, щото можеше да ти се стори, че това е станът на времето, а пък аз съм совалка, която тъче машинално съдбите. Пред нас бяха закованите нишки на основата, подложени на едно-единствено, постоянно повтарящо се, непроменимо трептене; и това трептене беше достатъчно, за да кръстоса и преплете едните нишки с другите. Тази основа беше като че неизбежността; и ето, мислех си, аз прехвърлям със собствената си ръка своята совалка и втъкавам собствената си съдба в тези непроменими нишки. А през това време безразличният, сляпо действащ меч на Куийкуег удряше ту косо, ту накриво, ту силно, ту слабо вътъка и с тези различни заключителни удари придаваше съответно различие в окончателния вид на завършената работа; и този дивашки меч, който дава по такъв начин окончателна форма и вид на основата и вътъка, този волен, безразличен меч трябва да е случайността… Да, случайността, свободната воля и неизбежността… съвсем несъвместими… се кръстосваха. Правата основа на неизбежността, която не може да бъде отклонена от крайната си насока… която се стреми всъщност към нея с всяко свое повтаряно трептене; свободната воля, все още свободна да прехвърля совалката си между дадените нишки; и случайността, ограничена в проявата си от правите линии на неизбежността, а странично ръководена в движенията си от свободната воля, макар и ограничена от двете, случайността владее последователно всяка от тях и влага последния решаващ печат на събитията.

Така тъчахме ние, когато бях стреснат от един толкова странен, продължителен, музикално бурен и неземен звук, щото топката на свободната воля падна от ръката ми и аз се загледах към облаците, откъдето гласът се спусна като птица. Върху напречното дърво на върха на мачтата беше оня луд гейхедец, Таштего. Прострял ръка като жезъл, той се бе навел стремително напред и продължаваше да се провиква през кратки промеждутъци. Същия звук издаваха може би в тоя миг из всички морета стотици дежурни китоловци, кацнали също тъй високо във въздуха; но едва ли той е прозвучал от нечии гърди така, както от гърдите на индианеца Таштего.

Както се бе надвесил, полуувиснал във въздуха, втренчено и стремително загледан към кръгозора, бихте го помислили за пророк или ясновидец, който е съзрял сенките на орисниците и възвестява с безумните си викове тяхното пристигане.

— Ей го къде изхвърля фонтана си! Ей го! Ей го! Ей го! Фонтан! Фонтан!

— На коя страна?

— На подветрената, на около две мили оттук! Цяло стадо са!

Настъпи мигновена суматоха.

Плясъкът на спермацетовия кит напомня по своето неизменно и отмерено еднообразие цъкането на часовник. И по това именно китоловците го различават от всички други риби от същия род.

— Ето перките на опашките им! — викна пак Таштего; и китовете изчезнаха.

— Бързо, стюард! — извика Ахав. — Часът! Часът!

Самуна изтича долу, погледна часовника и съобщи с точност до минута колко е часът.

Корабът се отклони от посоката на вятъра, полюшквайки се леко. Тъй като Таштего съобщи, че китовете са се гмурнали, насочвайки се към подветрената страна, ние се надявахме да ги видим отново точно пред носа на кораба. Защото хитростта, проявявана понякога от спермацетовия кит, който гмурва главата си в една посока, а щом се скрие под водата, се извива и отплува бързо в противоположно направление — тази негова хитрост не би могла да се прояви сега, тъй като нямаше никакво основание да се предполага, че забелязаната от Таштего риба се е уплашила или дори е усетила нашата близост. Един от моряците, определени да стоят на кораба — тоест от ония, които нямаше да слязат в лодките, — тръгна да смени индианеца на главната мачта; дежурните от предната и задна мачта бяха слезли; макарите с въжетата бяха закрепени по-здраво по местата им; скрипците бяха изтикани напред, рейката на главното платно бе обърната и трите лодки се залюшкаха в морето като вълна от морски копър над високи канари. Нетърпеливите им екипажи бяха до фалшборда, уловили с една ръка парапета и прехвърлили очаквателно крак през борда. Така изглежда дългата редица моряци от боен кораб, готови да се нахвърлят върху неприятелски съд.

Но в този решителен миг се чу внезапно възклицание, което накара всички погледи да изоставят китовете. Всички стреснато загледаха към мрачния Ахав, заобиколен от пет тъмни призраци, току-що изникнали като че от въздуха.