Херман Мелвил
Моби Дик (58)

Глава 56
За някои немного погрешни рисунки на китове и верни рисунки на китоловни случки

Във връзка с чудовищните рисунки на китове аз ужасно се изкушавам да се занимая с някои от още по-чудовищните разкази за тях, които могат да се срещнат и в стари, и в нови книги, особено у Плиний, Пърчас, Хаклюит, Харис, Кювие и така нататък. Но ще отмина този въпрос.

Зная само четири обнародвани описания на големия спермацетов кит: от Колнет, Хъгинс, Фредерик Кювие и Бийл. В предшестващата глава се спомена за Колнет и Кювие. Описанието на Хъгинс е много по-добро от тяхното; но това на Бийл е по всяка вероятност най-доброто. Всички рисунки на Бийл на този вид кит са добри, с изключение на средния в рисунката на трите кита в различни положения в началото на втората глава на книгата му. Илюстрацията на заглавната страница — лодки, нападащи спермацетови китове, — макар и предназначена да възбуди учтивото недоверие на някои салонни господа, е в общи черти възхитително точна и правдива. Някои рисунки на спермацетовия кит у Дж. Рос Браун са много точни по очертания; но са ужасно отпечатани. Това, разбира се, не е по негова вина.

Най-хубавите рисунки на същинския кит са у Скорсби; но те са в такъв малък мащаб, че не могат да оставят задоволително впечатление. У него има само една рисунка на китоловна сцена и тя е жалко несполучлива; само от такива рисунки, ако са добре направени, можете да получите някаква вярна представа за жив кит, както са го видели живи китоловци.

Но най-хубавите, макар и в известно отношение не най-точните рисунки на китове и китоловни случки, които могат изобщо да се видят, са две големи и много добре изработени френски гравюри, взети от рисунки на някой си Гарнери. Те представят съответно нападения срещу спермацетов и същински кит. В първата гравюра един спермацетов кит е представен в цялото си величие и мощ, току-що подал се под лодката из океанските глъбини, понесъл високо във въздуха на гърба си страхотните отломки на разсечените дъски. Носът на лодката е отчасти запазен и е представен как се люшка на гърба на чудовището; а на носа, застанал там само за този неуловим миг, виждате как един гребец, полузакрит от разпенените струи на китовия фонтан, се готви да скочи като от ръба на пропаст. Цялото действие е чудно хубаво и вярно. Полуизпразненият от въжето шпил плува в разпененото море, дървените дръжки на разпилените харпуни подскачат косо в него; главите на плуващия екипаж се виждат около кита с най-разнообразни изплашени изражения; а в бурната черна далечина корабът владее цялата сцена. В анатомическите подробности на този кит могат да се намерят сериозни грешки, но ще ги отминем; защото аз не бих могъл за нищо на света да нарисувам такова нещо.

Във втората гравюра лодката се изравнява с обраслия с водорасли огромен същински кит, който търкаля в морето черното си буренясало туловище като някоя покрита с мъх скална отломка от патагонските крайбрежни канари. Фонтаните му са прави, плътни и черни като сажди; от този изобилен пушек от комина можете да заключите, че в голямата утроба се вари чудесна вечеря. Морски птици кълват дребните раци, миди и други морски лакомства и макарони, които същинският кит носи понякога върху мръсния си гръб. А през това време левиатанът с дебелите устни бяга из глъбините, оставяйки зад себе си тонове бурни, запенени вълни, сред които леката лодка трепери като ладийка, попаднала до гребното колело на голям океански параход. Така предният план е изпълнен с яростно движение; а отзад, в чудесен художествен контраст, се виждат гладката повърхност на успокоеното море, отпуснатите платна на безпомощния кораб и безжизнената маса на мъртъв кит — една завладяна крепост, където знамето на победителя се развява лениво на дръжката на харпуна, забит в дихателния отвор.

Не зная кой е или кой е бил този художник Гарнери. Но съм убеден, че или е бил запознат лично със сюжета си, или е бил извънредно успешно подпомогнат от някой опитен китоловец. Французите умеят най-добре да предават движението. Разгледайте всички картини в Европа; къде другаде освен във Версай ще видите такива живи, дишащи движения върху платното; къде другаде зрителят може да се провира безразборно из последователните велики битки от френската история; къде другаде всеки меч прилича на лъч от северно сияние, а наследяващите се въоръжени крале и императори летят пред вас като устремени в пристъп короновани кентаври. Двете картини на морски битки от Гарнери заслужават да получат място в тая галерия.

Естествената способност на французите да долавят художествената същност на нещата изглежда особено подчертана в техните китоловни картини и гравюри. Без да притежават дори една десета от английската и нито една хилядна от американската опитност в риболовството, те са дали и на двете нации единствените завършени скици, годни да предадат истинския дух на китолова. Повечето английски и американски художници на китоловни сцени се задоволяват да представят механичното очертание на фигурите, един празен профил на кита; що се отнася до художествения ефект в случая, той се равнява на скициран профил на пирамида. Самият Скорсби дори, заслужено прочутият ловец на същински китове, след като ни е дал един скован гренландски кит в цял ръст и три-четири хубавички миниатюри на нарвали и сиви делфини, ни поднася редица класически гравюри на куки, ножове за разсичане и котвени куки; и с микроскопическото трудолюбие на един Льовенхук^[1] представя пред погледа на разтреперания зрител деветдесет и шест факсимилета от увеличени снежни кристали от Северния полюс. Не възнамерявам да подценя отличния пътешественик (който е за мене един от ветераните в тази област), но при такъв важен въпрос истинско недоглеждане е, че не е взел за всеки кристал по едно клетвено удостоверение от някой гренландски мирови съдия.

Освен тези прекрасни гравюри на Гарнери има още две френски гравюри, заслужаващи внимание, с подписа на някой си Х. Дюран. Една от тях, макар и не напълно подходяща за сегашното ни намерение, все пак заслужава да се спомене поради друга причина. Гравюрата представя следобеден покой сред тихоокеанските острови; френски китоловен кораб е пуснал котва до брега в спокойни води, които го плискат лениво; отпуснатите платна на кораба и дългите листа на палмите са увиснали заедно в неподвижния въздух. Ефектът е прекрасен, защото представя отрудените риболовци в едно от редките им състояния на ориенталски покой. Другата гравюра е съвсем различна: корабът е в открито море в самото сърце на левиатановата област, точно до един същински кит; корабът (където ще започне разсичането) се е опрял до чудовището като до кей; а една лодка напуска бързо тази сцена, за да преследва китове в далечината. Харпуните и копията са наредени и готови да влязат в употреба; трима гребци поставят мачтата в отвора; а поради внезапно морско вълнение малкият съд се е понадигнал извън водата като кон, изправен на задните си крака. Откъм кораба димът от мъките на ударения кит се издига като пушек над ковашко село; а откъм ветрената страна черен облак, предвещаващ вихрушка и дъжд, като че ускорява дейността на възбудените моряци.