Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 56
За някои немного погрешни рисунки на китове и верни рисунки на китоловни случки

Във връзка с чудовищните рисунки на китове аз ужасно се изкушавам да се занимая с някои от още по-чудовищните разкази за тях, които могат да се срещнат и в стари, и в нови книги, особено у Плиний, Пърчас, Хаклюит, Харис, Кювие и така нататък. Но ще отмина този въпрос.

Зная само четири обнародвани описания на големия спермацетов кит: от Колнет, Хъгинс, Фредерик Кювие и Бийл. В предшестващата глава се спомена за Колнет и Кювие. Описанието на Хъгинс е много по-добро от тяхното; но това на Бийл е по всяка вероятност най-доброто. Всички рисунки на Бийл на този вид кит са добри, с изключение на средния в рисунката на трите кита в различни положения в началото на втората глава на книгата му. Илюстрацията на заглавната страница — лодки, нападащи спермацетови китове, — макар и предназначена да възбуди учтивото недоверие на някои салонни господа, е в общи черти възхитително точна и правдива. Някои рисунки на спермацетовия кит у Дж. Рос Браун са много точни по очертания; но са ужасно отпечатани. Това, разбира се, не е по негова вина.

Най-хубавите рисунки на същинския кит са у Скорсби; но те са в такъв малък мащаб, че не могат да оставят задоволително впечатление. У него има само една рисунка на китоловна сцена и тя е жалко несполучлива; само от такива рисунки, ако са добре направени, можете да получите някаква вярна представа за жив кит, както са го видели живи китоловци.

Но най-хубавите, макар и в известно отношение не най-точните рисунки на китове и китоловни случки, които могат изобщо да се видят, са две големи и много добре изработени френски гравюри, взети от рисунки на някой си Гарнери. Те представят съответно нападения срещу спермацетов и същински кит. В първата гравюра един спермацетов кит е представен в цялото си величие и мощ, току-що подал се под лодката из океанските глъбини, понесъл високо във въздуха на гърба си страхотните отломки на разсечените дъски. Носът на лодката е отчасти запазен и е представен как се люшка на гърба на чудовището; а на носа, застанал там само за този неуловим миг, виждате как един гребец, полузакрит от разпенените струи на китовия фонтан, се готви да скочи като от ръба на пропаст. Цялото действие е чудно хубаво и вярно. Полуизпразненият от въжето шпил плува в разпененото море, дървените дръжки на разпилените харпуни подскачат косо в него; главите на плуващия екипаж се виждат около кита с най-разнообразни изплашени изражения; а в бурната черна далечина корабът владее цялата сцена. В анатомическите подробности на този кит могат да се намерят сериозни грешки, но ще ги отминем; защото аз не бих могъл за нищо на света да нарисувам такова нещо.

Във втората гравюра лодката се изравнява с обраслия с водорасли огромен същински кит, който търкаля в морето черното си буренясало туловище като някоя покрита с мъх скална отломка от патагонските крайбрежни канари. Фонтаните му са прави, плътни и черни като сажди; от този изобилен пушек от комина можете да заключите, че в голямата утроба се вари чудесна вечеря. Морски птици кълват дребните раци, миди и други морски лакомства и макарони, които същинският кит носи понякога върху мръсния си гръб. А през това време левиатанът с дебелите устни бяга из глъбините, оставяйки зад себе си тонове бурни, запенени вълни, сред които леката лодка трепери като ладийка, попаднала до гребното колело на голям океански параход. Така предният план е изпълнен с яростно движение; а отзад, в чудесен художествен контраст, се виждат гладката повърхност на успокоеното море, отпуснатите платна на безпомощния кораб и безжизнената маса на мъртъв кит — една завладяна крепост, където знамето на победителя се развява лениво на дръжката на харпуна, забит в дихателния отвор.

Не зная кой е или кой е бил този художник Гарнери. Но съм убеден, че или е бил запознат лично със сюжета си, или е бил извънредно успешно подпомогнат от някой опитен китоловец. Французите умеят най-добре да предават движението. Разгледайте всички картини в Европа; къде другаде освен във Версай ще видите такива живи, дишащи движения върху платното; къде другаде зрителят може да се провира безразборно из последователните велики битки от френската история; къде другаде всеки меч прилича на лъч от северно сияние, а наследяващите се въоръжени крале и императори летят пред вас като устремени в пристъп короновани кентаври. Двете картини на морски битки от Гарнери заслужават да получат място в тая галерия.

Естествената способност на французите да долавят художествената същност на нещата изглежда особено подчертана в техните китоловни картини и гравюри. Без да притежават дори една десета от английската и нито една хилядна от американската опитност в риболовството, те са дали и на двете нации единствените завършени скици, годни да предадат истинския дух на китолова. Повечето английски и американски художници на китоловни сцени се задоволяват да представят механичното очертание на фигурите, един празен профил на кита; що се отнася до художествения ефект в случая, той се равнява на скициран профил на пирамида. Самият Скорсби дори, заслужено прочутият ловец на същински китове, след като ни е дал един скован гренландски кит в цял ръст и три-четири хубавички миниатюри на нарвали и сиви делфини, ни поднася редица класически гравюри на куки, ножове за разсичане и котвени куки; и с микроскопическото трудолюбие на един Льовенхук[1] представя пред погледа на разтреперания зрител деветдесет и шест факсимилета от увеличени снежни кристали от Северния полюс. Не възнамерявам да подценя отличния пътешественик (който е за мене един от ветераните в тази област), но при такъв важен въпрос истинско недоглеждане е, че не е взел за всеки кристал по едно клетвено удостоверение от някой гренландски мирови съдия.

Освен тези прекрасни гравюри на Гарнери има още две френски гравюри, заслужаващи внимание, с подписа на някой си Х. Дюран. Една от тях, макар и не напълно подходяща за сегашното ни намерение, все пак заслужава да се спомене поради друга причина. Гравюрата представя следобеден покой сред тихоокеанските острови; френски китоловен кораб е пуснал котва до брега в спокойни води, които го плискат лениво; отпуснатите платна на кораба и дългите листа на палмите са увиснали заедно в неподвижния въздух. Ефектът е прекрасен, защото представя отрудените риболовци в едно от редките им състояния на ориенталски покой. Другата гравюра е съвсем различна: корабът е в открито море в самото сърце на левиатановата област, точно до един същински кит; корабът (където ще започне разсичането) се е опрял до чудовището като до кей; а една лодка напуска бързо тази сцена, за да преследва китове в далечината. Харпуните и копията са наредени и готови да влязат в употреба; трима гребци поставят мачтата в отвора; а поради внезапно морско вълнение малкият съд се е понадигнал извън водата като кон, изправен на задните си крака. Откъм кораба димът от мъките на ударения кит се издига като пушек над ковашко село; а откъм ветрената страна черен облак, предвещаващ вихрушка и дъжд, като че ускорява дейността на възбудените моряци.

Бележки

[1] Холандски естественик, създал един от първите микроскопи. — Б.пр.