Херман Мелвил
Моби Дик (96)

Глава 94
Ръкостискане

Така скъпо платеният кит на Стъб бе докаран до борда на „Пекод“, където съответно бяха извършени всички вече описани операции по разсичането и окачването, включително и по изпразването на хайделбергската бъчва, или кутия.

Докато едни от моряците бяха заети с тази работа, други отнасяха напълнените със спермацет кофи; а когато дойде време, самият спермацет бе приготвен грижливо за изпращане във вече споменатите китоварни.

Той беше толкова изстинал и кристализирал, че когато заедно с неколцина други седнаха пред една огромна, пълна със спермацет Константинова вана^[1], видях големи втвърдени късове да плуват в течната му част. Нашата задача беше да мачкаме тези късове, докато ги превърнем отново в течност. Приятно и нежно занимание! Не е чудно, че в миналото спермацетът е бил любимо козметично средство. Така добре почиства! Така изнежва! Така омекотява! Така приятно успокоява! След като държах няколко минути ръцете си в него, пръстите ми омекнаха като змиорки и започнаха почти да се вият на спирали.

Седнал на палубата с кръстосани нозе след тежките усилия при скрипеца, в кораба, плаващ безбурно напред с безгрижно отпуснати платна под спокойното синьо небе; потопил ръце сред меките нежни зърна на току-що втвърдената течност, която се разливаше обилно под пръстите ми и изпускаше щедро съдържанието си, както зрял грозд виното си; вдишвайки същевременно това безпримесно ухание на диви теменуги, аз се чувствах като в ливада напролет; забравих ужасната ни клетва; измих от нея ръцете и сърцето си в неизказано прекрасния спермацет; почти повярвах старото Парацелзиево суеверие, че спермацетът потушава пламъка на гнева; и докато се къпех в тази вана, се чувствах божествено освободен от всяко зложелателство, раздразнение или злоба.

Мачкай! Мачкай! Мачкай! През цялата сутрин; и аз мачках спермацета, докато почти се разтопих сам в него; стисках, докато изпаднах в някакво странно умопомрачение; и усетих, че стискам несъзнателно ръцете на сътрудниците си, вземайки пръстите им за меки зрънца на спермацета. Това занимание пробужда такова великодушие, примесено с обич, приятелство и нежност, че накрая започнах да стискам непрестанно ръцете им и да ги гледам с любов в очите, сякаш исках да им кажа: „О, скъпи братя, защо да храним един към друг взаимни озлобления, да изпитваме зложелателство и завист! Нека всички си стиснем ръце и не само ръце, а да се прегърнем и потопим в спермацета на добротата.“

Как бих желал да мачкам вечно спермацет! Защото сега, научил от продължителни и многократни опити, че човек трябва постоянно да снижава или най-малко да променя схващането си за достижимото щастие, като не го търси в разума и въображението си, а в своята съпруга, сърце, легло, трапеза, седло, домашно огнище и родина; сега, разбрал всичко това, аз съм готов да мачкам вечно спермацет. А в сънищата си съзирам дълги редици ангели в рая, потопили ръце в делви със спермацет.

Като говорим за спермацета, редно е да поговорим и за други близки на него вещества при подготовката на спермацетовия кит за китоварната.

Преди всичко за така наречения „бял кон“, който се получава от долния край на туловището и по-дебелите части от перките на опашката. Това са втвърдени сухожилия и мускули, които съдържат все пак малко мас. След отделянето му от туловището белият кон се нарязва на неголеми продълговати късове и се пренася за смилане. Тези късове приличат много на блокове бъркширски мрамор.

Парчетата китово месо, залепнали тук-там за маста и сами твърде мазни, биват наричани пудинг със сливи. Те са много освежителни, апетитни и красиви на вид. Както личи от името им, имат много богати, пъстри багри на фон от снежни и златисти ивици, прошарени с тъмноалени и пурпурни точки. Рубинови зрънца върху лимонов фон. Макар и да е неразумно, човек се изкушава да си хапне от него. Признавам, че веднъж се скрих зад предната мачта, за да го опитам. Вкусът му беше като на царствен котлет от бута на френския крал Луи Дебелия, ако би бил убит в първия ден след ловния сезон, и то при необикновено богата реколта на шампанските лозя.

В процеса на работата се появява и друго, също твърде особено вещество; но то е толкова чудновато, че просто не може да се опише както трябва. Нарича се слуз — и името, и същността на това вещество са известни само на китоловците. То е невероятно лепкаво, течно и се намира най-често в бурета с продължително мачкан и пречистен спермацет. Аз смятам, че това са слепените, невероятно тънки и изпокъсани мембрани от кутията.

Терминът „отпадъци“ се употребява само от ловци на същински китове, но понякога го използват и ловци на спермацетови китове. Той означава тъмното лепкаво вещество, което се изстъргва от гърба на гренландския или същински кит и покрива в голямо количество палубите на жалките съдове, преследващи тоя жалък левиатан.

Щипци. Строго погледнато, тази дума не принадлежи към китоловния речник. Но е станала китоловна, защото се употребява от китоловците. Китоловните щипци са късо, яко сухожилие, отрязано от заострения край на левиатановата опашка; средната им дебелина е около един инч, а в останалите си размери са равни на желязната част на мотика. Като прокарат предния й край по мазната палуба, тя действа като кожена чистачка и с незнайни ласкателства увлича като по магия всички нечистотии.

Но най-добрият начин да изучите тия отвлечени подробности е да слезете веднага в помещението за маста и да поговорите с обитателите му. Това помещение бе споменато по-рано като приемна за изрезките от „одеялото“. Когато дойде време да се накълца съдържанието му, това отделение се превръща в страшилище за всички новаци особено нощем. В единия край се оставя свободно, едва осветено място за работниците. Те влизат обикновено по двама — един с копие и кука, друг с лопата. Китоловното копие прилича на фрегатното абордажно оръжие със същото име. Куката прилича на кука от лодка. С тази кука единият работник закачва парче мас, като внимава то да не се плъзне поради надлъжното и странично люшкане на кораба. През това време другият с лопатата застава върху самото парче и започва да го разрязва на късове, широки до 15 и дълги до 45 сантиметра. Лопатата е наточена на брус; работещият с нея е бос; парчето, върху което работи, неизбежно се плъзга от време на време встрани като шейна. Чудно ли е тогава, ако пререже някой свой пръст или пръст на другаря си? Пръстите на краката са голяма рядкост у дългогодишни работници в помещенията за мас.