Херман Мелвил
Моби Дик (46)

Глава 44
Картата

Ако бяхте придружили капитан Ахав в каютата му след нощната вихрушка, последвала бурното одобрение на намерението му от страна на екипажа, щяхте да видите, че извади от един шкаф в транеца голям свитък набръчкани и пожълтели морски карти и ги разгъна на завинтеното за пода писалище. После седна и започна да проучва внимателно различните линии и багри, изникнали пред погледа му, или да чертае бавно и уверено допълнителни пътища по досега празните пространства. От време на време правеше справки в купа оставени до него стари корабни дневници със сезоните и местата, в които при по-раншни пътувания на различни кораби са били уловени или забелязани спермацетови китове.

Докато той се занимаваше с това, тежката металическа лампа, окачена на верига над главата му, се люшкаше според движението на кораба и хвърляше непрестанно светлини и сенки върху набръчканото му чело; сякаш, докато сам той чертаеше линии и пътища по измачканите карти, някакъв невидим молив също чертаеше линии и пътища по дълбоко набраздената карта на неговото чело.

Но не само тази нощ Ахав размишляваше така пред картите си в самотата на своята каюта. Той ги вадеше почти всяка нощ; почти всяка нощ едни линии биваха изтривани, а други ги заместваха. Разгънал пред себе си картите на четирите океана, Ахав се промъкваше през лабиринт от морски течения и водовъртежи, за да осъществи най-сигурно своята натрапчива мисъл.

На всеки незапознат с нравите на левиатана може да се стори безсмислено и безнадеждно да търсиш едно самотно създание из безпределните океани на земното кълбо. Но не така мислеше Ахав, който познаваше местоположението на всички приливи, отливи и течения; и затова, пресмятайки в какви насоки ще се движат рибите, служещи за храна на спермацетовия кит, припомняйки си редовно установените сезони за китолов из разните географски ширини, той можеше да стигне до разумни предположения и почти с положителност да каже кога е най-навременно да търси жертвата си в една или друга област.

Периодичността в появата на спермацетовия кит в дадени води е наистина толкова сигурна, щото мнозина китоловци са уверени, че ако би бил по-отблизо наблюдаван и проучван из целия свят; ако дневниците на цялата китоловна флота биха били по-внимателно съпоставяни, би се установило, че миграциите на спермацетовия кит са неизменни като херинговите пасажи или прелитанията на лястовиците. На това основание са правени опити да се изготвят подробни миграционни карти за спермацетовия кит^[1].

Освен това, докато минават от една хранителна област в друга, спермацетовите китове, ръководени от непогрешим инстинкт — или, да кажем, по-скоро от незнаен божествен разум, — плуват най-вече по така наречените жили — те поддържат пътя си по дадена океанска линия с такава неотклонна точност, с каквато нито един кораб не е следвал по никоя карта своя път. При все че посоката на всеки кит в такива случаи е права като топографски паралел и при все че линията на движението му е строго ограничена в собствената му неизбежна права диря, все пак произволната жила, из която се предполага, че плува през това годишно време, обхваща обикновено няколко мили на ширина (в зависимост от това дали се предвижда, че жилата ще се стеснява или разширява); но никога не надвишава зрителното поле на дежурните по мачта от китоловния кораб, който се плъзга с голямо внимание през омагьосаната зона. С една дума, в определени сезони, географски области и пътища могат с голяма вероятност да се очакват мигриращи китове.

Затова Ахав се надяваше да види жертвата си не само в определените годишни времена и добре познатите области, където китовете си търсят храна; но пресичайки широките пространства между тия области, да нагласи така изкусно пътя си по време и място, та и тогава дори да има известна вероятност да я срещне.

Едно обстоятелство като че затрудняваше на първи поглед неговия безумен и все пак методичен план. Но в действителност едва ли беше така. При все че движещите се на стада спермацетови китове посещават в определени времена дадени области, не може да се извади общо заключение, че стадата, посетили тази година тия и тия географски ширини и дължини, са съвършено същите, срещнати по тия места предишната година; макар и да има отделни безспорни примери, при които тъкмо обратното е било вярно. Същата забележка, само че в по-тесни граници, може да се приложи в общи черти и за самотните възрастни и остарели спермацетови китове. Така, макар предната година Моби Дик да е бил забелязан например из Сейшелските области на Индийския океан или във Вулканския залив край японските брегове, не следва, че ако „Пекод“ би посетил тия места по същото годишно време на другата година, непременно ще го срещне там. Така е и за другите места, където се е явявал понякога. Те са един вид негови случайни спирки или, така да кажем, океански странноприемници, а не продължителни местожителства. А когато говорехме за вероятностите Ахав да осъществи целта си, ние имахме предвид само предварително установените по време или място пътища, случки и други възможности, които би могъл да използва и при които — както сам той основателно мислеше — не само биха били възможни всякакви вероятности, но и всяка вероятност би могла да се превърне в увереност. Това установено време и място беше изразено и в една техническа фраза — сезона на екватора. Защото в това именно годишно време и място Моби Дик е бил забелязан да скита периодично, както слънцето в своята годишна обиколка минава в предварително установено време през всеки знак на зодиака. На това място именно бяха ставали повечето смъртоносни схватки с Белия кит; вълните разнасяха спомена за неговите подвизи; то беше трагичният пункт, където полуделият старец се бе сдобил с ужасния повод за своята мъст. Но при предпазливата изчерпателност и неуморната бдителност, с които Ахав бе отдал унесената си душа на това неотклонно преследване, той не би си позволил да възложи всичките си надежди само върху споменатия по-горе решителен миг, колкото благоприятен и да е той; нито би могъл да успокои дотам неспокойното си сърце в безсънието, предизвикано от тоя обет, та да се откаже от всякакви странични търсения.

„Пекод“ бе отплавал от Нантъкит тъкмо в началото на екваторния сезон. За капитана не съществуваше следователно никаква възможност да стигне на юг до Кейп Хорн, да го заобиколи и като се втурне през шестдесет градуса южна ширина, да пристигне навреме за крайцеруване в екваториалните води на Тихия океан. Затова трябваше да чака следващия сезон. Но предивременното заминаване на „Пекод“ е било може би правилно решено от Ахав с оглед на това именно сложно стечение на обстоятелствата. Защото му оставаше един промеждутък от цели триста шестдесет и пет денонощия, които той щеше да използва за разнообразен лов, вместо да ги прекара нетърпеливо на сушата; а скитайки из моретата далече от периодичните си местопребивавания, Белия кит можеше да покаже набръчканото си чело пред Персийския залив или Бенгалския залив, в Китайско море или из други посещавани от него акватории. Така че мусоните, пампасите, харматаните, северозападните и западни екваториални ветрове, изобщо всички ветрове освен източните средиземноморски и самума, биха могли да отпратят Моби Дик в сложния зигзагообразен път на околосветското пътешествие на „Пекод“.

Но дори да се съгласим с всичко това, все пак, строго и хладнокръвно погледнато, не е ли просто безумно да се предполага, че в безбрежния океан би било възможно за китоловеца да познае даден кит, когато го срещне, като че е някой белобрад мюфтия из многолюдните цариградски сокаци? Не. Не е. Защото особеното снежнобяло чело на Моби Дик и снежнобялата му гърбица не можеха да се сбъркат. „А нали му турих и белег — мърмореше си Ахав, когато след дълго взиране в картите до късно след полунощ потъваше отново в мечти, — нали му турих белег — как ще ми убегне? Перките му са продупчени и назъбени като ушите на загубила се овца!“ Обезумялата му мисъл се втурваше в задъхано препускане, докато най-после, уморен и изтощен от размисли, той отиваше на палубата да възстанови на чист въздух силите си. Господи! Какви ли мъчения изпитва човек, изгарян от незадоволена жажда за мъст! Той спи със стиснати пестници и се пробужда, впил в длани окървавените си нокти.

Често пъти той биваше прогонван от хамака си от изнурителни и непоносимо живи сънища, които поемаха бурните му дневни мисли, понасяха ги сред сблъскващи се безумия и ги въртяха като вихрушка в пламналия мозък, докато самото туптене на сърцето се превърнеше в непоносима мъка; или, както ставаше понякога, тези душевни страдания разтърсваха из основи съществото му и разтваряха там бездна, откъдето бликаха раздвоени пламъци и мълнии, а прокълнати бесове му махаха с ръка да се спусне при тях; и когато този вътрешен ад се раззинваше в него, из кораба се понасяше безумен вик и Ахав изхвръкваше от капитанската каюта с втренчен поглед, избягал сякаш от пламнала постеля. Но това не бяха незаглушими признаци на някаква скрита слабост или страх от собственото му решение, а по-скоро ясни доказателства за неговата сила. Защото в такива случаи обезумелият Ахав, хитрият, неукротим и силен ловец на Белия кит, Ахав, тръгнал отново към хамака си, нямаше нищо общо със силата, която го караше да изхвръкне отново оттам. Тази сила беше неговото вечно жизнено начало или душа; а през време на съня, отделена от индивидуализиращата мисъл, която използваше през останалото време за свой външен проводник или изразител, душата се стремеше да избяга от изгарящата близост на това безумие, от което, докато траеше сънят, не беше неразделна част. Но тъй като мисълта съществува само свързана с душата, в случая с Ахав трябва да се предположи, че щом всичките му мисли и хрумвания бяха отдадени на една-единствена върховна цел, тази цел се бе превърнала по силата на собствената си необузданост, по мимо волята на богове и демони, в някакво самоутвърждаващо се, независимо същество. То дори можеше мрачно да живее и изгаря, докато обикновената жизненост, с която беше свързано, бягаше с ужас от тази нежелана и непризната рожба. Така че измъчената душа, която поглеждаше втренчено от телесните очи, когато тъй нареченият Ахав се втурваше от каютата си, беше в случая само една празна вещ, един безформен сомнамбул, лъч от жизнена светлина, който няма какво да обагря и затова е сам безцветен. Господ да ти е на помощ, старче; мислите ти са създали друго същество в самия тебе. А този, който се е превърнал с дълбоката си мисъл в Прометей, ще храни вечно със сърцето си лешояд; и този лешояд е съществото, което ще го унищожи.