Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 131
„Пекод“ се среща с „Дилайт“[1]
„Пекод“ продължаваше да се носи стремително напред; вълните и дните оставаха зад него; ковчегът — спасителен буй, се полюшкваше леко; и ето че един ден на кръгозора се появи нов кораб, твърде неподходящо наречен „Дилайт“. Когато той наближи, всички погледи се втренчиха в така наречените ножици — широки греди, поставени в някои китоловни кораби на осем-девет стъпки височина напреки над капитанския мостик, за да полагат върху тях запасните, несъоръжени или повредени лодки.
Върху ножиците на чуждия кораб се виждаха изпочупените бели ребра и разцепени дъски на китоловна лодка; но през тази отломка човек можеше сега да вижда ясно, както се гледа през оголен, полуразложен, избелял конски скелет.
— Виждахте ли Белия кит?
— Погледнете! — отвърна сухият капитан от борда и посочи с рупора си отломките от лодката.
— Убихте ли го?
— Не е изкован още харпунът, който ще го убие — отговори другият, като поглеждаше тъжно неколцина мълчаливи моряци, които зашиваха събраните краища на закръглен хамак.
— Не е изкован ли? — викна Ахав, грабна от куката приготвения от Пърт харпун и го размаха във въздуха: — Гледай, земляко, в тази ръка държа смъртта му! С кръв и светкавица е закалено това острие; и се кълна да го закаля за трети път в оня горещ извор зад перката, където Белия кит усеща най-силно проклетия си живот!
— Тогава Бог да те пази, старче… Виждаш ли това? — посочи той хамака. — Ще погребвам само един от петимата мъже, които бяха живи и здрави вчера, но умряха, преди да се мръкне. Само този погребвам, останалите бяха погребани, преди да умрат; вие плавате над гроба им. — След това се обърна към екипажа си: — Готови ли сте? Туряйте дъската на парапета и вдигайте тялото, така… О, Господи — пристъпи той към хамака с вдигнати ръце, — да възкръсне в живот вечен…
— Вдигайте платната! Рул направо! — изгърмя като мълния Ахав към хората си.
Но внезапно втурналият се „Пекод“ все пак не успя да се отдалечи достатъчно, за да не чуе плисъка на трупа във водата и да избегне зловещото кръщение от долетелите до корпуса му водни мехури.
Докато Ахав се отстраняваше от покрусения „Дилайт“, чудноватият спасителен буй, увиснал от кърмата на „Пекод“, бе забелязан от чуждия екипаж.
— Еха! Гледайте, гледайте, хора! — чу се предупредителен глас зад „Пекод“. — Напразно, земляци, бягате от тъжното наше погребение; обърнахте към нас фалшборда си само за да ни покажете собствения си ковчег!