Херман Мелвил
Моби Дик (70)

Глава 68
„Одеялото“

Отделих немалко внимание на отегчителния въпрос за кожата на кита. По него съм имал спорове на море с опитни китоловци, а на суша с учени естественици. Първоначалното ми мнение остава непроменено, но то е само мнение.

Въпросът е: каква е и къде се намира кожата на кита? Знаете вече какво нещо е маста му. Тази мас има донякъде плътността на твърдо, дребнозърнесто говеждо, но е по-корава, по-жилава и плътна и е от осем-десет до дванадесет-петнадесет инча дебела.

Колкото и нелепо да изглежда на първи поглед да се твърди, че може да съществува толкова плътна и дебела кожа, тези й качества всъщност не са доводи против подобно предположение; защото не можете да намерите друга обвивка на китовото тяло освен тази мас; а какво друго, ако не кожа, е най-външната и достатъчно плътна обвивка на всяко животно? Вярно е, че от още неповреден китов труп можете да обелите с ръка едно необикновено тънко, прозрачно вещество, приличащо донякъде на извънредно тънки листове желатин, само че меки и гъвкави като сатен; преди да изсъхнат, разбира се, защото, когато изсъхнат, не само се свиват и уплътняват, но стават корави и чупливи. Аз имам няколко такива изсушени парчета, които употребявам за ленти в книгите ми за китове. Те са, както вече казах, прозрачни и понякога, като ги поставях върху печатните страници, ми се струваше, че увеличават буквите. Забавно е във всеки случай да четеш за китове, така да се каже, през техни очила. Но намерението ми тук е друго. Това извънредно тънко и прозрачно вещество, което обвива, признавам, цялото тяло на кита, трябва да се смята не толкова за кожа на животното, колкото, така да се каже, за кожа на кожата му; защото смешно би било да се твърди, че кожата на страшния кит е по-тънка и нежна от кожата на новородено дете. Толкова по този въпрос.

Ако приемете, че маста е кожата на кита, то, като вземем предвид, че при голям спермацетов кит тази кожа може да даде до сто бурета мас, а по количество или по-точно по тегло тази изстискана мас е само три четвърти от обвивката, можем да си съставим представа за огромността на живата маса, щом като само част от кожата й може да даде такова езеро. Като пресметнем по десет бурета на тон, имаме десет тона чисто тегло, получени само от три четвърти от китовата кожа.

Докато спермацетовият кит е жив, външният му вид е не по-малко чудо от всичко останало. Той е почти неизменно целият кръстосан и прекръстосан с безброй прави, гъсти белези като в прекрасни италиански гравюри. Но тези белези не изглеждат отпечатани върху споменатото по-горе желатиноподобно вещество, а като че се съзират през него, издълбани сякаш върху самото тяло. И това не е всичко. В известни случаи за прозорливо и наблюдателно око тези праволинейни белези са като в истинската гравюра само основа за съвсем други очертания. Те са йероглифни, тоест ако наричате йероглифи тайнствените знаци по стените на пирамидите, това ще е най-подходяща дума за сегашния случай. Помнейки йероглифите по един спермацетов кит, аз бях поразен от едно блюдо, представящо староиндиански букви, издълбани в прочутите йероглифни скални вериги по бреговете на Горно Мисисипи. Подобно на тия мистични скали и тайнствено белязаният кит остава неразгадаем. Това споменаване на индианските скали ми напомня нещо друго. Независимо от всички особености, представяни от външността на спермацетовия кит, по гърба, а главно по страните му правилните белези са до голяма степен заличени поради многобройните груби следи от рани, нахвърляни неправилно и безразборно. Бих казал, че нюингландските крайбрежни скали, по които геологът Агаси си въобразява, че съзира белези от бурно сблъскване с огромни плуващи ледени планини, тая скали, бих казал, приличат немалко на спермацетовия кит. Струва ми се също, че тези белези от рани се дължат вероятно на враждебни схватки с други китове, защото най-често съм ги виждал у големи, възрастни самци.

Още няколко думи по въпроса за кожата или маста на кита. Споменахме вече, че тя се отделя от него на дълги ивици, наричани „одеяла“. Като повечето морски изрази и този е много сполучлив и смислен. Защото китът е наистина обвит в маста си като в същинско одеяло или юрган; или по-точно като с нахлузено през главата индианско пончо, което го обгръща изцяло. Именно поради тази топличка обвивка китът може да се чувства удобно при всякакво време из всички морета, времена и води. Какво би станало, да речем, с един гренландски кит в мразовитите, ледни полярни морета, ако нямаше това приятно пардесю? Вярно е, че други риби се движат много жизнерадостно из тия полярни води, но трябва да се има предвид, че те са студенокръвни същества без дробове и самите им кореми са хладилници; същества, които се греят до подветрената страна на някоя ледникова планина, както пътник би се грял зиме пред огън в странноприемница; докато китът има като човека бели дробове и топла кръв. Смразете кръвта му, и той ще умре. Не е ли чудно тогава — преди да сме чули по-нататъшното обяснение — това огромно чудовище, за което телесната топлина е необходима както за човека, да се чувства като у дома си, потънало до гуша в полярните води, където случайно паднали от кораба си моряци биват намирани понякога след месеци замръзнали прави сред ледените полета като попаднала в кехлибар муха. Но още по-чудно е да се знае, че кръвта на един полярен кит е по-топла от тази на негър от Борнео през лятото!

Струва ми се, че в случая виждаме едно рядко качество — здрава индивидуална жизненост, друго рядко качество — дебели стени, и още едно рядко качество — вътрешна широта. Възхити се от кита, човече, и го вземи за пример! Запази се и ти топъл сред ледовете! Живей и ти на този свят, без да си част от него. Бъди хладнокръвен на екватора; запази кръвта си незамръзнала на полюса. Като огромния купол на свети Петър и като огромния кит запази, човече, през всички годишни времена собствена температура.

Колко лесно е и колко безнадеждно да се проповядват тия прекрасни неща! Колко малко сгради имат купола на свети Петър! И колко малко създания — огромността на кита!