Херман Мелвил
Моби Дик (106)

Глава 104
Вкаменели китове

Огромното туловище на кита дава широка възможност на човек да се разпростира, преувеличава и съпоставя. Но и да искате, не е възможно да го намалите. Той по право трябва да бъде описван само в книги, формат ин фолио; без да повтаряме всичките му левги от дихателния отвор до опашката и околовръстните му ярдове, достатъчно е да си припомним само гигантските гънки на червата, навити като кабели и корабни въжета в най-долната палуба на линеен боен кораб.

Щом съм се заел да се разправям с левиатана, длъжен съм да се покажа изчерпателно всезнаещ по въпроса; като не пропусна ни един микроскопичен зародиш в кръвта му и като го размотая до последното черво. След като описах повечето негови местожителства и анатомични особености, остава ми да го възвелича от археологично, палеонтологично и допотопно гледище. Приложени не към левиатана, а към коя да е друга земна твар — към мравка или бълха например, — такива внушителни изрази могат да се сторят с право неуместно тържествени. Но когато става дума за левиатан, работата се променя. Аз съм готов да се превия при това начинание под тежките слова на речника. Тук трябва да кажа, че когато е трябвало да се справям с някой речник при изследванията си, неизменно съм използвал един грамаден том Джонсън, формат четвъртина, нарочно купен за целта; защото необикновените лични размери на прочутия лексикограф го правеха най-подходящ да състави речник, който ще бъде използван от китоописател като мене.

Често слушаме за писатели, които разширяват и надуват сюжета си, при все че той е съвсем обикновен. Какво да сторя аз, като пиша за левиатана! Моят почерк прераства несъзнателно в плакатни букви. Дайте ми перо от кондор! Дайте ми за мастилница кратера на Везувий! Поддържайте ме под ръка, приятели! Защото, докато записвам мислите си за левиатана, те ме изтощават и аз мога почти да припадна от тяхната необхватност, която включва сякаш всички науки и всички минали, сегашни и бъдещи поколения китове, хора и мастодонти. Заедно с въртящата се панорама на земната империя и на цялата вселена, включително предградията й. Такова е възвеличаващото свойство на една широка и благодатна тема! Ние израстваме сами до нейните размери! За да създадеш голяма книга, трябва да избереш голяма тема. Не може да се напише голяма и дълговечна книга за бълхата, при все че мнозина са се опитвали да го сторят.

Преди да навляза в сюжета за вкаменелите китове, представям акредитивите си на геолог, като заявявам, че в разнообразния си живот съм бил каменар, копач на канавки, канали, кладенци, винарски изби, мазета и всякакъв вид щерни. Желая също така вместо увод да напомня на читателя, че докато в ранните геоложки пластове са били намирани вкаменелости на напълно изчезнали чудовища, по-късните останки от така наречените терциерни формации са вероятният преход или поне свързващо звено между допотопните твари и тези, чиито далечни прадеди са били събрани, както се разправя, на Ноевия ковчег; всички досега намерени вкаменели китове се отнасят към терциерния период, предшестващ непосредствено повърхностните формации. И при все че ни един от тях не отговаря точно на някой от съвременните видове, те имат все пак достатъчно общи черти с тях, за да бъдат причислени към китообразните.

Отделни вкаменели отломки от предадамови китове, част от костите или скелета им са били намирани в разни времена през последните тридесет години в подножието на Алпите, в Ломбардия, Мисисипи и Алабама. Особено интересна между тези останки е една отломка от череп, изкопана през 1779 година в Париж на улица „Дофине“, къса уличка, която излиза почти право пред двореца Тюйлери; както и костите, изкопани в Наполеоново време при землените работи за Антверпенските докове. Според Кювие тези отломки са от един съвършено непознат вид левиатан.

Но безспорно най-чудната от тези китови останки е почти цялостният огромен скелет на едно загинало чудовище, намерен през 1842 година в плантацията на съдията Краф в Алабама. Изпадналите в ужас суеверни роби от околността го сметнали за останки на някой паднал ангел. Алабамските лекари заявили, че останките принадлежат на огромно влечуго, което нарекли базилозавър. Но след като образци от костите му били пренесени през океана при английския анатом Оуен, било установено, че предполагаемото влечуго е кит, макар и от изчезнал вид. Знаменателно потвърждение на неведнъж повтаряния в тази книга факт, че скелетът на кита дава съвсем слаба представа за формата на напълно облеченото тяло. И така Оуен прекръстил чудовището завглодонт; и в доклада си, четен пред лондонското геоложко дружество, го обявил по същество за едно от най-необикновените създания, които са изчезнали поради геологичните промени на земното кълбо.

Когато застана сред тези величествени левиатански скелети, черепи, зъби, челюсти, ребра и прешлени, имащи известна прилика със съществуващите и сега морски чудовища, а в същото време запазили следи от родство с изчезнали праисторически левиатани, техни неизчислимо древни прадеди, аз бивам отнесен буквално като от порой към ония чудни времена, когато самото време още не е съществувало; защото времето започва с човека. Над мене се люшка сивият хаос на Сатурн и аз надниквам със смъртен трепет в тия полярни вечности, когато ледни бастиони са притискали тежко днешните тропици, а по двадесет и петте хиляди мили на земната окръжност не се е виждала ни педя обитаема площ, целият свят е принадлежал тогава на кита; цар на мирозданието, той е оставил дирята си покрай днешните очертания на Андите и Хималаите. Кой би могъл да посочи по-старо родословно дърво. Харпунът на Ахав е пролял кръв, по-древна от тая на фараоните. Безсмъртният Метусалем изглежда просто като ученик.

Оглеждам се, за да стисна ръка на Сем^[1]. Аз занемявам от страх пред това предмойсеево, безначално съществуване на неизразимите китови ужаси, които, започнали преди всички времена, ще продължат да съществуват и след всички човешки епохи.

Но този левиатан е оставил своите предадамови следи не само върху стереотипните плаки на природата и не само във варовик и глина е отпечатал своя бюст; върху египетски скрижали, чиято древност ги превръща почти във вкаменелости, намираме несъмнени отпечатъци от перките му. В едно отделение на големия египетски храм в Дендера е била открита преди петдесет години под гигантския купол една скулптурна и рисувана планисфера, изобилстваща с кентаври, грифони и делфини, напомнящи гротескните фигури, рисувани по небосвода в храмовете на съвременните народи. Сред тях плува в предвечна древност старият левиатан; плувал е той на тази планисфера векове преди да е бил положен в люлка Соломон.

Не трябва да се пропуска и друго странно указание за древността на кита, представено от собствената му следпотопна костна фигура, както ни я описва достопочтеният Джон Лео, стар пътешественик из Барбария.

„Недалеко от крайбрежието има храм, на който гредите и подпорите са от китови кости; защото по тези брегове биват често изхвърляни мъртви китове с чудовищни размери. Простолюдието си въобразява, че поради някаква тайнствена сила, с която Бог е надарил този храм, всеки минаващ покрай него кит незабавно умира. В действителност от двете страни на храма има скали, които се простират на две мили от морето и нараняват блъсналите се в тях китове. Тук показват като чудо едно невероятно дълго китово ребро, положено на земята така, че образува свод, недостижим дори за човек на камила. Това ребро (казва Джон Лео) лежи на това място, както разправят, от преди сто години. Местните историци разправят, че от този храм излязъл някакъв пророк, който предрекъл идването на Мохамед, а други не се поколебават да твърдят, че пророк Йона бил изхвърлен от кита в подножието на този именно храм.“

Ще те оставя, читателю, в този африкански храм на кита; ако си от Нантъкит и китоловец, ще се помолиш безмълвно там.