Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 117
Китова вахта
Четири убити тази вечер кита бяха издъхнали далеко един от друг; единият далеко към ветрената страна; другият — по-близкият — към подветрената; третият към носа; четвъртият зад кърмата. Трите последни бяха прибрани до кораба още преди настъпването на нощта; но най-далечният бе прибран едва на следното утро; така че лодката, която го бе убила, прекара цялата нощ край него; а лодката беше на Ахав.
Прътът с флага бе забит точно в дихателния отвор на мъртвия кит; закаченият на върха фенер хвърляше мигаща, мътна светлина върху лъскавия черен гръб и по далечните полунощни вълни, които се плискаха леко в грамадния труп, като тих прибой в брега.
Ахав и целият екипаж на лодката му изглеждаше заспал, с изключение на парса; свит до носа, той наблюдаваше призрачната игра на акулите, които удряха с опашките си леките кедрови дъски. Във въздуха трептеше странен звук като стон на легионите неопростени призраци от Гомор, витаещи над Асфалтовото[1] море.
Трепнал в съня си, Ахав се озова лице с лице срещу парса; обгърнати от нощния мрак, те приличаха на последните жители в залян от потопа свят.
— Пак същият сън — каза Ахав.
— Катафалката ли? Нали ти казах, старче, че няма да имаш нито катафалка, нито ковчег?
— Кой загинал на море има катафалка?
— А пък аз ти казах, че преди да умреш при това плаване, трябва непременно да видиш две катафалки в морето; първата няма да е сътворена от човешка ръка; а видимото дърво на втората трябва да е израснало в Америка.
— Така, така; странна гледка ще е, парсе… катафалка с пера плава из океана и вълните гробари се клатушкат след нея. Хее! Такова зрелище не ще видим скоро.
— И да вярваш, и да не вярваш, старче, няма да умреш, докато не го видиш.
— А за тебе какво се разправяше?
— И накрая дори пак ще вървя пред тебе като твой лоцман.
— И като заминеш преди мене — ако се случи такова нещо, — преди да те последвам, ще трябва да ми се явиш, за да ме поведеш, така ли? Добре тогава; ако вярвах на приказките ти, лоцмане, те биха били двоен залог, че ще убия Моби Дик и ще остана жив след него.
— Ето ти и трети залог, старче — каза парсът и очите му блеснаха като светулки в тъмнината… — Само коноп[2] може да те убие.
— Искаш да кажеш — бесилото… Безсмъртен съм тогава и на суша, и на море — изсмя се подигравателно Ахав. — Безсмъртен и на суша, и на море!
И двамата замълчаха изведнъж. В сивата утринна дрезгавина заспалият екипаж се надигна от дъното на лодката и още преди пладне мъртвият кит бе докаран до борда на кораба.