Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 62
Хвърляне на харпуна

Няколко думи по повод една случка в предишната глава.

Според неизменните обичаи в риболовството, когато китоловната лодка се отдели от кораба, временен рулеви става водачът, който трябва и да убие кита, а харпунджията, чиято задача е да задържи кита, гребе с най-предното гребло, наричано харпунджийско. А за забиване на първото оръжие в кита е потребна силна, пъргава ръка; защото често при тъй наречените дълги удари тежкото оръжие трябва да се хвърли на разстояние от двадесет до тридесет стъпки. Но колкото продължителна и уморителна да е гонитбата, от харпунджията се иска през цялото време да гребе с все сили; от него се иска всъщност да бъде за другите пример на свръхчовешки труд не само с невероятното гребане, но и гръмки, безстрашни викове; а какво значи да крещиш с цяло гърло, когато всички мишци са напрегнати и почти сгърчени от умора — какво значи това, знае само онзи, който го е изпитал. Аз например не мога едновременно да рева и да работя неспирно. В това напрегнато състояние, ревящ с гръб към рибата, изтощеният харпунджия чува вълнуващия вик: „Скачай и забивай!“ Той трябва да остави и закрепи греблото, да се полуобърне, да грабне харпуна от куката и да се опита с недоизчерпаната си силица да го забие някак в кита. Не е чудно тогава, че в цялата световна китоловна флота едва ли десет на сто от редовно хвърлените копия постигат целта си; не е чудно, че толкова несполучили харпунджии биват безумно ругани и понижавани; не е чудно, че на някои просто вените се пръсват в лодката; не е чудно, че някои китоловни кораби отсъстват по четири години и се връщат само с четири бурета мас; не е чудно, че за някои собственици на кораби китоловът е предприятие на загуба, защото душата на лова е харпунджията, а пък ако изтръгнете душата на харпунджията от тялото му, как ще му остане дъх, когато му е най-потребен?

Ако ударът е сполучлив, в следващия критичен миг, когато китът започне да бяга, водачът и харпунджията започват също да се блъскат назад-напред, като излагат на най-голяма опасност себе си и останалите. Тогава именно те разменят местата си; и водачът, първият офицер в малкия съд, заема своето място на носа на лодката.

Без да искам и да зная кой поддържа противното гледище, смятам, че всичко това е глупаво и излишно. Водачът трябва да си стои на носа от начало до край, той трябва да хвърля както харпуна, така и копието; никакво гребане не може да се изисква от него освен при обстоятелства, очевидни за всеки китоловец. Зная, че това може да предизвика понякога известно забавяне в гонитбата; но продължителна опитност в различни китоловни кораби от различни националности ме убеди, че повечето неуспехи в китоловството се дължат не толкова на бързината на кита, колкото на току-що описаното изтощение на харпунджията.

За да се осигури най-голям успех при хвърляне на копието, харпунджиите в тоя свят трябва да скочат отпочинали, а не изтощени от труд.