Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 88
Училища[1] и учители

 

В предишната глава се разказа за огромно стадо спермацетови китове и се посочва вероятната причина за тези големи струпвания.

Но макар че такива многочислени стада се срещат понякога, както сигурно е известно, от време на време се виждат и отделни малки групи от по двадесет до петдесет единици. Такива групи са известни под името училища. Те са обикновено два вида: едните съставени изключително от женски, другите прибиращи само яки млади самци, или мъжкари, както обикновено ги наричат.

За кавалер на женското стадо служи винаги възрастен, но не стар самец; при всяка тревога той проявява кавалерството си, като изостава най-назад и прикрива по този начин оттеглянето на своите дами. Всъщност този джентълмен е сластолюбив османец, който плува из моретата, заобиколен от всички развлечения и ласки на своя харем. Контрастът между този османец и робините му е поразителен; защото той има винаги най-големи левиатански размери, а дамите, дори и най-едрите, а само до една трета от туловището на средно голям самец. Те са наистина сравнително нежни; предполагам, че талията им не надминава дванадесетина ярда. Въпреки това не може да се отрече, че имат наследствена склонност към дебелеене.

Твърде любопитно е да се наблюдават този харем и неговият господар при безгрижните им скитания. Като всички светски хора те търсят непрекъснато разнообразие. Срещате ги при екватора, навреме, за да използват пълния разцвет на екваториалния хранителен сезон, след като са се върнали може би от лятна ваканция в северните морета, където са отишли, за да се спасят от лятната умора и горещина. След като се поразходят нагоре-надолу по екватора, тръгват за източните морета преди захладняването там и по този начин се спасяват от студовете.

Ако при някое от тия спокойни пътешествия милорд китът забележи нещо необичайно и подозрително, той започва да бди зорко над своето привлекателно семейство. С каква невероятна ярост пашата напада и прогонва всеки недопустимо нахален млад левиатан, който ги пресреща с намерение да се приближи твърде много до някоя от дамите! Прекрасни времена наистина, щом може да се позволи на такива безпринципни млади нехранимайковци да оскверняват светостта на семейното щастие; при все че каквото и да стори, пашата не може да опази брачното си ложе; защото — уви — рибите спят заедно. Както на сушата дамите са често причина за най-ужасни дуели между своите съперничещи си поклонници, така и между китовете стават смъртоносни битки, и то все поради любов. Те се нападат с дългите си долни челюсти, като ги вкопчват понякога една в друга при тези борби за превъзходство, както северни елени сплитат рогата си. Много от уловените китове имат дълбоки белези от тези схватки — набраздени глави, счупени зъби, изгризани перки, а в някои случаи дори изкълчени и изкривени уста.

Но ако нарушителят на семейното щастие се оттегли още при първия отпор от господаря на харема, много забавно е да се наблюдава победителят. Той промъква внимателно огромното си туловище между своите дами и започва да ги ухажва, все още застрашително близо до младия обожател, както благочестивият Соломон се е молил набожно сред хилядите си робини. Ако има други китове, китоловците подгонват рядко такъв турчин; защото тия турци не си пестят силите в любовта и нямат много мас. Що се отнася до синовете и дъщерите, които създават, те трябва да се грижат сами за себе си или най-много да се задоволят само с майчина подкрепа. Защото като всички други всеядни скитащи любовници милорд китът не обича детската стая, колкото и да обича будоара; а тъй като е голям пътешественик, оставя безименните си деца по целия свят и всяко дете е чуждоземец. С време обаче, когато младежкият жар постихне, а възрастта и тъгата по родината се увеличат; когато разсъдъкът наложи своята тържествена въздържаност; с една дума, когато преситеният турчин бъде обзет от обща умора, любовта към девойките се заменя с любов към удобството и добродетелта; нашият османец навлиза в импотентна, покаятелна, наставническа възраст, отрича се от насладите, разпуска харема си и станал образцов намусен старец, започва да скита самотно през меридиани и паралели, като чете молитви и назидава младите левиатани с примери от собствените си любовни заблуди.

Тъй като риболовците наричат харема на китовете училище, то и владетелят и ръководител на това училище професионално се нарича учител. Затова съвсем не е съобразно с обичайния ред (макар и да е възхитително саркастично), че след като е посещавал сам това училище, той тръгва не да преподава, каквото е научил там, а да внушава колко безумна е тази наука. Титлата учител изглежда напълно естествено произлязла от името, дадено на самия харем, но някои предполагат, че първият човек, дал тази титла на османския кит, трябва да е чел мемоарите на Видок[2], откъдето се е осведомил какъв селски даскал е бил този прочут французин на младини и от какво естество са били окултните уроци, които е втълпявал на някои свои ученички.

Уединяването и усамотението, на които учителят се отдава в напреднала възраст, са общи за всички остарели спермацетови китове. Почти винаги и навред един кит самотник — както наричат единичните левиатани — се оказва стар. Подобно на достопочтения, обрасъл с мъх изследовател Даниъл Буун той не желае да има наоколо си никого освен самата природа; тя му става съпруга във водната пустош, и то една наистина превъзходна съпруга, макар и да крие от него толкова мрачни тайни.

Споменатите по-горе училища само от силни млади китове са пълна противоположност на харемните училища. Защото, докато женските китове са плахи по нрав, младите, или така наречени четиридесетбъчвени китове, са най-войнствени от всички левиатани и пословично опасни при среща; по-опасни от тях са само чудовищните сивоглави, прошарени китове, които се срещат понякога и воюват с вас като безпощадни врагове, разярени още повече от измъчващата ги подагра.

Ятата от млади китове са по-многобройни от харемите. Като тълпа млади гимназисти те са много борчески настроени и се търкалят из света така весело и бързо, че никой благоразумен застраховател не би ги застраховал, както не би застраховал и някой буен студент от Йейл или Харвард. Те се отказват обаче твърде скоро от тази буйност и когато достигнат три четвърти от максималния си размер, се разпръсват и тръгват да си търсят всеки поотделно своя харем.

Друга разлика между женските и мъжките училища е още по-характерна. Да кажем, че ударите някой четиридесетбъчвен кит… нещастникът! Всичките му другари ще го изоставят. Но ударете някоя членка на харемно училище, и всичките й другарки ще заплуват явно загрижени край нея, понякога толкова близко и така продължително, че могат и сами да станат жертва.

Бележки

[1] School (англ.) — училище; ято, стадо (от риба) — непреводима на български игрословица. — Б.пр.

[2] Френски криминалист (1775–1857), автор на мемоари. — Б.пр.