Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 23
Подветреният бряг
Преди няколко глави се спомена за Бълкингтън, високия, наскоро върнал се моряк, когото срещнах в странноприемницата в Ню Бедфърд.
Когато в мразовитата зимна нощ „Пекод“ гмурна отмъстителния си нос в злите студени вълни, Бълкингтън именно видях застанал пред руля! Погледнах с уплаха, обич и страхопочитание човека, който току-що се бе прибрал посред зима на сушата след опасно четиригодишно пътуване и така неуморно се втурваше в ново бурно пътешествие. Сушата като че изгаряше краката му. Най-чудните неща са всякога неописуеми; най-скъпата памет не се поддава на епитаф; тази глава от двадесет реда е безкръстният гроб на Бълкингтън. Ще кажа само, че този гроб придружаваше и него, и люшкания от бурята кораб, който се носеше покрай заслонения от вятъра бряг: пристанището би го приютило с готовност; пристанището е милостиво; в пристанището има безопасност, удобства, топло огнище, вечеря, топли завивки, приятели — всичко, което ние, смъртните, обичаме. Но в такава буря пристанището, сушата са най-страшната опасност за кораба; той трябва да бяга от тяхното гостоприемство; всяко докосване на сушата до кила ще го накара цял да потрепери. Той бяга с опънати платна и с все сили далеко от брега, като се бори срещу вятъра, който би го върнал към родния край; стреми се към разбеснялата се, безкрайна морска шир; втурва се безумно към гибел, за да може да се спаси; защото единствен негов приятел сега е най-големият му враг!
Знаеш ли това, Бълкингтън? Ти съзираш сякаш тази непоносима смъртоносна истина: че всяка дълбока, усредена мисъл е само безстрашно усилие на душата да запази откритата независимост на своето море, докато най-страшните небесни и земни ветрове са се наговорили да я захвърлят на предателския, робски бряг.
И тъй като само в безкрайността се намира най-висшата истина — безбрежна и безгранична като Бога, — то по-добре е да загинеш в ревящия безкрай, отколкото да бъдеш изхвърлен безславно на заслонения от вятъра бряг дори ако това означава спасение! Защото кой би желал да пълзи като червей на сушата? О, ужаси на гибелта! Толкова напразна ли е цялата ви мъка? Смелост, Бълкингтън, смелост! Бъди непоклатим ти, полубог! Из пяната на океанската си гибел литни направо към вечната си слава!