Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 69
Погребението
— Изтеглете веригите! Пуснете трупа към кърмата!
Големите скрипци са свършили вече работата си. Обеленото бяло тяло на обезглавения кит блести като мраморен паметник; макар и променило цвета си, то не изглежда загубило обема си. Все още е грамадно. То се отдалечава бавно, докато водата около него се раздира с плясък от ненаситните акули, а въздухът е изпълнен с хищни ята кресливи птици, чиито човки приличат на нараняващи ками, забити в кита. Огромният обезглавен бял призрак се отдалечава все повече и повече от кораба и на всеки пет метра нови стада акули и нови ята от птици увеличават кървавата олелия. Тази ужасна гледка може да се наблюдава с часове от почти неподвижния кораб. Под безоблачното светлосиньо небе върху ясната повърхност на спокойното море, люшкан от весели талази, огромният смъртник плува все по-далеч и по-далеч, докато изчезне най-после в безкрайния простор.
Тъжно и жалко погребение! Морските хищници в благочестив траур, въздушните акули в строго черно или райе. Малцина от тях, предполагам, биха помогнали приживе на кита, ако случайно би имал нужда от тях, но на погребалния пир всички най-благочестиво се нахвърлят. О, страшно земно хищничество, от което не се спасява дори могъщият кит!
Но това не е всичко. Колкото и осквернено да е тялото, отмъстителният дух го е надживял и витае над него, за да плаши. Забелязан отдалеко от някой страхлив военен или скитащ изследователски кораб, когато разстоянието скрива гъмжащите птици и само бялата маса плува и блести, огряна от слънцето, а бялата пяна на вълните се плиска в нея, треперещите пръсти записват веднага в корабния дневник следното за безвредния труп на кита: „Наблизо има плитчини, скали и силно вълнение: внимавайте!“ Години наред може би корабите ще отбягват това място, като го прескачат, както глупави овце прескачат празно пространство, защото водачът им го е прескочил някога, когато там е бил поставен прът. Ето ви закона за прецедентите; ето ви ползата от традициите; ето ви произхода на упоритото пазене на стари вярвания, които нямат корен в земята, а сега не витаят и във въздуха дори! Ето ви правоверието!
Така приживе огромното тяло на кита може да е било истинско страшилище за враговете си, а след смъртта му неговият дух става безпомощно плашило за света.
Вярвате ли в духове, приятелю? Има и други духове освен тоя на Кок-Лейн, и по-мъдри хора от доктор Джонсън вярват в тях.