Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 65
Китът като гозба

Фактът, че човек може да се храни със същество, което подхранва лампата му, и да го яде, тъй да се каже, при собственото му осветление, изглежда толкова странен, щото би трябвало да навлезем малко в неговата история и философия.

Известно е, че преди три века езикът на същинския кит се е смятал във Франция за голям деликатес и се е ценял много скъпо. Във времето на Хенрих VIII един придворен готвач получил щедра награда за измисления от него чудесен сос за печени на скара делфини, които са, както си спомняте, от вида на китовете. Делфините са всъщност и досега много ценна гозба. Месото се приготвя на топки горе-долу като топките за билярд; добре приготвени и подправени, тези кюфтета могат да минат за костенуркови или телешки. Старите шотландски монаси от Дънфърмлайн много ги обичали. И получили в дар от краля един голям делфин.

Истината е, че китът щеше да се смята за изтънчено ядене поне от китоловците, ако не беше толкова голям; седнете пред баница с месо, дълга тридесет метра, и апетитът ви непременно ще изчезне. Само най-непредубедени хора като Стъб си хапват сега печено китово месо; но ескимосите не са толкова придирчиви. Всички знаем, че те се хранят с китове и си имат богати изби с първокачествена отлежала китова мас. Един от най-прочутите техни лекари, Зогранда, препоръчва да се дават на децата резенчета китова мас, която била извънредно сочна и хранителна. А това ми напомня, че неколцина англичани, оставени случайно преди много години в Гренландия от един китоловен кораб, се хранили няколко месеца изключително с мухлясали остатъци от китово месо, захвърлени на брега след претопяването на маста. Холандските китоловци ги наричат „пръжки“, на каквито наистина много приличат, защото са кафяви, крехки и докато са пресни, миришат на някогашните домашни амстердамски тестени кюфтета. Те са толкова привлекателни, че и най-въздържаният чужденец с мъка би се отказал от тях.

Но това, което намалява ценността на кита като храна на цивилизовани хора, е прекалената му тлъстина. Той е преохранен морски вол, толкова тлъст, че вече не е вкусен. Погледнете гърбицата му: тя би могла да бъде вкусна като бизоново филе (което се смята за изтънчено ядене), ако не беше просто пирамида от тлъстина. Колкото мек и мазен е и самият спермацет — като прозрачното полужелирано бяло месо на тримесечен кокосов орех, премного тлъст все пак, за да бъде заместител на маслото. При все това някои китоловци го примесват с някакво друго вещество и така могат да го ядат. При дългите нощни дежурства в кухнята нещо обикновено е моряците да потапят сухара си в огромните казани с мас, за да ги поизпържат. Сам аз неведнъж съм изкарвал така прекрасна вечеря.

Мозъкът на малък спермацетов кит се смята за изтънчено ядене. Разсичат с брадва черепа, двете дебелички белезникави полукълба (прилични на два големи пудинга) се изваждат, размесват ги с брашно и приготвят от тях чудесна гозба, напомняща донякъде телешка глава, любимо ядене на някои епикурейци; а известно е, че като се хранят постоянно с телешки мозък, някои млади епикурейци постепенно остават без достатъчно собствен мозък, за да могат да различат телешката глава от своята; защото това изисква наистина необикновена прозорливост. Затова именно някой младеж с наглед умна телешка глава пред него е едно от най-печалните зрелища, които може да ви се представят. Главата го поглежда някак укорно с изражение, което казва: „И ти ли, Бруте?“

Прекалената тлъстина на кита не е може би единствената причина, поради която сухоземните жители се отвращават от него; това се дължи донякъде и на споменатото по-горе съображение, тоест да се яде току-що убито морско животно, и то при осветление от неговата собствена мас. Но няма съмнение, че първият човек, заклал някога вол, е бил смятан за убиец, може и да е бил обесен; ако са го съдили волове, сигурно е бил обесен и сигурно го е заслужил като всеки друг убиец. Идете на пазара за месо в събота вечер и погледнете тълпата живи двуноги, загледани в дългите редици мъртви четириноги. Нима това зрелище не намалява вината на людоедите? Людоеди ли? Кой не е людоед? Аз ще ви кажа, че към жителя на Фиджи, насолил в зимника си някой мършав мисионер, за да се запаси срещу бъдещ глад, към този предпазлив фиджиец ще бъдат по-снизходителни в деня на страшния съд, отколкото към тебе, културни и просветени лакомецо, който заковаваш гъските за пода и после се гощаваш със затлъстелия черен дроб в гъши пастет.

Но Стъб яде кит, като се осветява с маста му, нали? И това увеличава злодеянието, така ли? Погледни тогава, културни и просветени лакомецо, който обядваш с печено говеждо, дръжката на ножа си: от какво е направена тя?… От братовия кокал на вола, който ядеш. А с какво изчистваш зъбите си, след като си изял угоената гъска? С перо от същите птици. С какво перо секретарят на Дружеството за защита на домашните птици от жестокости пише окръжните си? Едва през последните месеци това дружество взе решение да употребява само стоманени писци.