Херман Мелвил
Моби Дик (67)

Глава 65
Китът като гозба

Фактът, че човек може да се храни със същество, което подхранва лампата му, и да го яде, тъй да се каже, при собственото му осветление, изглежда толкова странен, щото би трябвало да навлезем малко в неговата история и философия.

Известно е, че преди три века езикът на същинския кит се е смятал във Франция за голям деликатес и се е ценял много скъпо. Във времето на Хенрих VIII един придворен готвач получил щедра награда за измисления от него чудесен сос за печени на скара делфини, които са, както си спомняте, от вида на китовете. Делфините са всъщност и досега много ценна гозба. Месото се приготвя на топки горе-долу като топките за билярд; добре приготвени и подправени, тези кюфтета могат да минат за костенуркови или телешки. Старите шотландски монаси от Дънфърмлайн много ги обичали. И получили в дар от краля един голям делфин.

Истината е, че китът щеше да се смята за изтънчено ядене поне от китоловците, ако не беше толкова голям; седнете пред баница с месо, дълга тридесет метра, и апетитът ви непременно ще изчезне. Само най-непредубедени хора като Стъб си хапват сега печено китово месо; но ескимосите не са толкова придирчиви. Всички знаем, че те се хранят с китове и си имат богати изби с първокачествена отлежала китова мас. Един от най-прочутите техни лекари, Зогранда, препоръчва да се дават на децата резенчета китова мас, която била извънредно сочна и хранителна. А това ми напомня, че неколцина англичани, оставени случайно преди много години в Гренландия от един китоловен кораб, се хранили няколко месеца изключително с мухлясали остатъци от китово месо, захвърлени на брега след претопяването на маста. Холандските китоловци ги наричат „пръжки“, на каквито наистина много приличат, защото са кафяви, крехки и докато са пресни, миришат на някогашните домашни амстердамски тестени кюфтета. Те са толкова привлекателни, че и най-въздържаният чужденец с мъка би се отказал от тях.

Но това, което намалява ценността на кита като храна на цивилизовани хора, е прекалената му тлъстина. Той е преохранен морски вол, толкова тлъст, че вече не е вкусен. Погледнете гърбицата му: тя би могла да бъде вкусна като бизоново филе (което се смята за изтънчено ядене), ако не беше просто пирамида от тлъстина. Колкото мек и мазен е и самият спермацет — като прозрачното полужелирано бяло месо на тримесечен кокосов орех, премного тлъст все пак, за да бъде заместител на маслото. При все това някои китоловци го примесват с някакво друго вещество и така могат да го ядат. При дългите нощни дежурства в кухнята нещо обикновено е моряците да потапят сухара си в огромните казани с мас, за да ги поизпържат. Сам аз неведнъж съм изкарвал така прекрасна вечеря.

Мозъкът на малък спермацетов кит се смята за изтънчено ядене. Разсичат с брадва черепа, двете дебелички белезникави полукълба (прилични на два големи пудинга) се изваждат, размесват ги с брашно и приготвят от тях чудесна гозба, напомняща донякъде телешка глава, любимо ядене на някои епикурейци; а известно е, че като се хранят постоянно с телешки мозък, някои млади епикурейци постепенно остават без достатъчно собствен мозък, за да могат да различат телешката глава от своята; защото това изисква наистина необикновена прозорливост. Затова именно някой младеж с наглед умна телешка глава пред него е едно от най-печалните зрелища, които може да ви се представят. Главата го поглежда някак укорно с изражение, което казва: „И ти ли, Бруте?“

Прекалената тлъстина на кита не е може би единствената причина, поради която сухоземните жители се отвращават от него; това се дължи донякъде и на споменатото по-горе съображение, тоест да се яде току-що убито морско животно, и то при осветление от неговата собствена мас. Но няма съмнение, че първият човек, заклал някога вол, е бил смятан за убиец, може и да е бил обесен; ако са го съдили волове, сигурно е бил обесен и сигурно го е заслужил като всеки друг убиец. Идете на пазара за месо в събота вечер и погледнете тълпата живи двуноги, загледани в дългите редици мъртви четириноги. Нима това зрелище не намалява вината на людоедите? Людоеди ли? Кой не е людоед? Аз ще ви кажа, че към жителя на Фиджи, насолил в зимника си някой мършав мисионер, за да се запаси срещу бъдещ глад, към този предпазлив фиджиец ще бъдат по-снизходителни в деня на страшния съд, отколкото към тебе, културни и просветени лакомецо, който заковаваш гъските за пода и после се гощаваш със затлъстелия черен дроб в гъши пастет.

Но Стъб яде кит, като се осветява с маста му, нали? И това увеличава злодеянието, така ли? Погледни тогава, културни и просветени лакомецо, който обядваш с печено говеждо, дръжката на ножа си: от какво е направена тя?… От братовия кокал на вола, който ядеш. А с какво изчистваш зъбите си, след като си изял угоената гъска? С перо от същите птици. С какво перо секретарят на Дружеството за защита на домашните птици от жестокости пише окръжните си? Едва през последните месеци това дружество взе решение да употребява само стоманени писци.