Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 116
Издъхващият кит

В живота нерядко се случва, щом край борда ни минат любимци на съдбата, ние също — унили дотогава в пълното затишие — да усетим как тласкащият ветрец надува и собствените ни платна. Така стана, както изглежда, и с „Пекод“. Още на следния ден от срещата с „Бечълър“ бяха забелязани китове и четири от тях бяха убити; единият от самия Ахав.

Беше късно следобед, когато кървавата битка завърши и плавайки в прекрасното море и небе на залеза, слънцето и китът угаснаха тихо, в поруменелия въздух се понесе такава сладостна тъга и молитвен шепот, щото човек би казал, че испанският ветрец откъм манастирските долини на Манила, превърнал се необяснимо как в мореплавател, витае над морето, натоварен с вечерни псалмопения.

Успокоен, но още дълбоко унил, Ахав се бе отдалечил от кита и наблюдаваше от стихналата лодка последните му издихания. Защото странното зрелище при умирането на всеки спермацетов кит — издъхващ с обърната към слънцето глава, — това странно зрелище в подобна тиха вечер бе пробудило у Ахав непозната досега почуда.

— Как бавно и неотстъпно, с последно предсмъртно усилие, обръща той към него своето почтително и умоляващо чело. И той е поклонник на огъня — верен, баронски предан васал на слънцето!… О, какви безкрайно прелестни гледки е трябвало да видят тези безкрайно възхищаващи се очи! И тук, заключен отвред във воден кръг; отвъд гмежта на човешките радости и скърби, в чистосърдечното и безстрастно море, където никаква скала не предоставя скрижали за предания, където от незапомнени китайски вечности вълните се люшкат в безответна самота; като звездите, блещукащи над незнайните извори на Нигер; и тук животът умира с лице към слънцето, изпълнен с вяра; но погледни! Още щом умре, смъртта завъртва тялото и го запраща в друга посока.

О ти, тъмна индуска половина на естеството, изградила от костите на удавници своя собствен престол някъде в сърцето на пустинния океан, ти, безбожна царице, разговаряш съвсем искрено с мене във всепогубващия тайфун и в гробния покой на последвалото го затишие. И този твой кит, обърнал към слънцето издъхващата си глава и отвърнал я отново, е също поука за мене. О, скрепено с троен обръч и здраво споено могъщо бедро! О, високо устремен фонтан, сияещ с всички багри на дъгата! Напразно единият от вас се бори, напразно другият блика! Напразно, о кит, ти търсиш защита от всеживителното слънце, което само поражда, но не възвръща живота. И все пак ти, о тъмна половино на света, ме приспиваш с още по-горда, макар и по-мрачна вяра. Всички безименни, погълнати от тебе преплетени отломки плават тук под нозете ми; и аз се нося над вълните, поддържан от превърнатите във вода дихания на отдавна живели неща.

Привет, вечен привет, о море; само в твоето нестихващо вълнение буйната птица намира покой. Роден от сушата и откърмен от морето, макар че съм отгледан сред хълмове и долини, все пак вълните са млечните ми братя!