Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 99
Дублонът

По-рано разказахме как Ахав имаше обичай да се разхожда по капитанския мостик, като се обръщаше на двата му края — при компаса и при главната мачта, но поради множеството други неща, които трябваше да се разкажат, не добавихме, че понякога, когато биваше потънал в най-дълбоки размишления, той имаше навик да се поспира при всяко обръщение и да се заглежда странно в предмета, който се намираше пред него. Когато той спираше пред компаса, втренчил очи в стрелката, острият му поглед пронизваше като стрела със своя устрем; а след като тръгнеше отново и се спреше пред главната мачта, той втренчваше поглед към закованата там монета, все така непоколебимо твърд, само че излъчващ някакъв безумен копнеж и дори надежда.

Но една сутрин, когато минаваше пред дублона, той го загледа по-другояче, привлечен от странните образи и надписи, отпечатани върху него, сякаш се опитваше за първи път да изтълкува с болния си разум техния таен смисъл. Във всяко нещо се таи, разбира се, някакъв смисъл. Иначе нищо не би имало ценност и самото земно кълбо би било една кръгла нула, годна само да се продава на товар, както продават хълмовете около Бостън, за да напълнят някое тресавище в Млечния път.

А този дублон беше от най-чисто, самородно злато, изровено някъде от недрата на величествени хълмове, откъдето на изток и на запад, по златисти пясъци протичат водите на не един митически златоносен Пактол. Макар и закована сега между ръждясали железни болтове и зеленясали медни гвоздеи, недосегаема и неосквернена от никаква мръсотия, монетата пазеше своя китовски блясък. Сред безбожен екипаж, във всекичасна близост с безбожни ръце в дълбокия мрак на безкрайно дълги нощи, прикриващ всяко джебчийско приближаване, дублонът биваше намиран от всяко зазоряване там, където го бе оставил последният залез. Защото той беше отреден и осветен за една страхотна цел; а колкото необуздани и да бяха, всички моряци го почитаха като талисман на Белия кит. Понякога, през скучните нощни вахти разговаряха за него и се питаха чий ли ще бъде най-сетне и ще доживее ли собственикът му да го похарчи.

Тези прекрасни южноамерикански златни монети са като слънчеви медали или значки за спомен от тропиците. Върху тях са отпечатани с щедър разкош палми, лами и вулкани, слънчеви кълба и звезди; еклиптики, рогове на изобилието и чудесни развети знамена; така че скъпото злато получава сякаш допълнителна ценност и засилено сияние, минавайки през тези испански поетични монетарници.

Дублонът в „Пекод“ беше разкошен образец на всичко това. По ръба му имаше надпис: Republica del Equador: Quito. Тази блестяща монета идеше следователно от страна, намираща се в центъра на земното кълбо, под самия екватор и наречена на него; отлята е била някъде край Андите, в непомръкващия климат, който не познава есен. В рамката от тези букви виждате подобие на три върха от Андите: върху единия има пламък; върху другия кула; върху третия кукуригащ петел; а над всичко това свод със знаците на зодиака, отбелязани с обикновения кабалистичен белег, и едно слънце като център на тоя свод, навлизащо в равноденствената зодия на Везните.

Пред тази екваториална монета, незабелязан от никого, се бе спрял сега Ахав.

„В планинските върхове, в кулите и във всички големи и високи неща има винаги нещо егоистично: погледнете тия три върха, горди като Луцифер. Твърдата кула е Ахав; вулканът е Ахав; смелата, безстрашна и победоносна птица е също Ахав; и трите неща са Ахав; а кръглата жълтица е само образ на още по-кръглото земно кълбо, което като магьосническо огледало отразява за всеки човек само собствената му тайнствена личност. Големи трудности и малки сполуки чакат онези, които искат от света да разреши задачите им; светът не може да разреши собствените си задачи. Това парично слънце има сякаш червеникаво лице, но я виж! Да, то навлиза в равноденствената зодия на бурите! А само преди шест месеца е излязло от другото равноденствие — Овена! От бури към бури! Така да бъде. Роден с болки, човек трябва да живее в мъка и да умре в страдания! Така да бъде! Здрава мъка ни предстои. Така да бъде!“

„Не самодивски пръсти са моделирали това злато, а дяволски нокти са оставили отпечатъка си върху него едва вчера — промърмори на себе си Старбък, като се облегна на фалшборда. — Старецът чете сякаш ужасното писание на Балтасар. Никога не съм разглеждал основно тази монета. Но той слиза, да я прочета и аз. Тъмна долина между три могъщи, извисени в небесата върха, прилични почти на троица в някакъв малък земен символ. Така в тази долина на смъртта Господ ни огражда отвред; а над цялата ни скръб слънцето на правдата сияе като фар и надежда. Ако наведем очи, мрачната долина показва влажната си пръст, ако ги вдигнем, слънцето пресреща погледа ни, за да ни ободри. Но великото слънце не е постоянно пред нас и напразно го търсим, ако желаем да получим в полунощ малко утеха от него! Тази монета ми говори с мъдър, кротък, правдив, но все пак тъжен език. Ще я оставя, за да не бъда разтърсен предателски от истината.“

„Ето стария Могул — заговори си Стъб край китоварната, разглежда я и Старбък отива да стори същото, и двамата източили врат, и то защо? Защото са видели някаква жълтица, която — ако беше моя и ако се намирах на Нигро Хил или Корлиърс Хук — не бих я погледнал, преди да я похарча. Хм! Според моето жалко и скромно мнение това е доста странно. И по-рано съм виждал дублони при пътешествията си; дублони от старата Испания, дублони от Перу, дублони от Чили, дублони от Боливия, дублони от Попайан, и какви не мойдори, пистоли и джота, и половин, и четвърт джота. Какво толкова убийствено чудно има в този еквадорски дублон? Кълна се в Голконда[1]! Я да го разчета и аз веднъж! Охоо! Тук наистина имало знаци и чудеса! Те са това, което Баудич в своя «Кратък курс по мореплаване» нарича зодиак; така го нарича и моят алманах долу. Ще донеса алманаха и тъй като съм чувал, че с аритметиката на Дабол можело да се викат дяволите, и аз ще се опитам да разгадая с масачузетския си календар смисъла на тия чудновати заврънкулки. Ето книгата. Да погледна сега. Какви не знаци и чудеса; а слънцето е все между тях. Хм, хм, хм! Ето ги… ето ги… живи до един: Овена, или Коча, Телеца, или Бика, и самите Близнаци. Така; а слънцето се търкаля между тях. Да, на жълтицата то тъкмо навлиза между две от дванадесетте наредени в кръг гостни. Ти, книго, стой там; всъщност вие, книгите, трябва да си знаете мястото. Достатъчно е да ни дадете голите думи и факти, а ние им даваме мисъл. Това е личният ми скромен опит, поне що се отнася до масачузетския календар, Баудичовия мореплавател и аритметиката на Дабол. Знаци и чудеса ли? Жалко, ако в знаците няма нищо чудно и в чудесата нищо знаменателно. Но някъде все пак трябва да има ключ към тях; почакайте малко; шшш… слушайте! Ей богу, разбрах! Гледай, дублоне, твоят зодиак е човешкият живот, представен в една кръгла глава; сега ще я изчета направо от книгата. Започвам: ето Овена, или Коча — това разпътно куче ни е създало; след това иде Телецът, или Бикът — той ни нанася първия удар; после Близнаците — добродетелта и порокът; ние се стараем да достигнем добродетелта, но, уви! Ракът пристига и ни дърпа назад; а откъм добродетелта се подава Лъвът, един ревящ лъв, легнал на пътеката… Той ни хапе свирепо и тупа сърдито с лапа. Ние бягаме и призоваваме Девата! Нашата първа любов; оженваме се и смятаме, че ще бъдем щастливи вовеки веков, когато ненадейно се появяват Везните… Премерваме щастието и намираме, че е в недостиг; а докато скърбим за това, Господи, как подскокваме изведнъж, когато Скорпионът ни ухапе изотзад; започваме да церим раната си, но в това време отвред ни връхлитат стрели: Стрелецът се забавлява. Да се отдръпнем, докато вадим стрелите, срещу ни се втурва стенобитната машина Козирог и ни прехвърля презглава; а в същото време Водолеят ни удавя в своя потоп и в заключение заспиваме при Рибите. Тази проповед е написана в небесата и слънцето я изчита всяка година и пак излиза живо и здраво из нея. Търкаля се то весело горе из мъки и неволи; а тук долу върши същото веселият Стъб. Да, именно весело! Сбогом, дублоне! Но чакай: ето че се задава малкият Ледорез; да се скрием зад топилнята и да чуем какво ще каже той. Ето го, застана пред дублона; скоро ще каже нещо. Така, така, започва.“

„Не виждам нищо друго освен едно златно кръгче, а това златно кръгче ще се падне на оня, който възвести определения кит. Какво има за гледане тогава? Това кръгче струва наистина шестнадесет долара; ако турим по два цента за пура, то е равно на деветстотин и шестдесет пури. И аз пуша мръсни лули като Стъб, но обичам пури. А тук има деветстотин и шестдесет пури. Ето че и Фласк идва да ги поогледа.“

„Мъдрост ли да кажа, че е, или глупост; ако е наистина мъдрост, изглежда малко глуповата; ако е глупост, изглежда възмъдра. Но чакай, ето че идва нашият старик от Мен. Трябва да е бил кочияш на погребална колесница, преди да тръгне по моретата. Той се спира пред дублона; после заобикаля мачтата; а там е закована конска подкова. Връща се, какво значи това? Слушай! Мърмори нещо… А гласът му — като стара мелничка за кафе. Наостри уши и слушай!“

„Ако открием Белия кит, това ще стане след един месец и един ден, когато слънцето бъде в някой от тия знаци. Аз съм изучавал знаците и разбирам тия фигури; научи ме една стара вещица в Копенхаген. И така, в кой знак ще бъде тогава слънцето? В знака на Подковата; ето го точно срещу златото. А какво е знакът на Подковата? Лъв, ревящ и разкъсващ лъв. Ех ти, корабе, стари корабе! Старата ми глава се тресе, като помисля за тебе!“

„Има и друго тълкуване на същия текст. Нали знаете — разни хора, а пък един свят. Да се скрия пак! Сега идва Куийкуег… целият татуиран… напомнящ дванадесетте знака на зодиака. Какво ще каже людоедът? Жив да не съм, ако не сравнява някакви бележки; поглежда бедрото си; навярно мисли, че слънцето е в бедрото, прасците или корема му, точно както селските бабички разбират астрономията. Но изглежда, ей богу, че е намерил нещо край бедрото си, навярно Стрелеца. Не, не разбира той какво нещо е този дублон; смята го за старо копче от царски панталони. Но да се дръпна пак! Идва онзи дяволски призрак Федала; опашката му е както винаги подвита и скрита, а в пантофите си е напъхал както винаги кълчища. Какво иска да каже той с това свое изражение? О, само прави знак на знака и му се покланя; на монетата има слънце, а той положително е поклонник на огъня. Охо! Идват и други! Ето и горкичкия Пип; по-добре един от нас да беше мъртъв — или той, или аз; ужасявам се от него. И той наблюдаваше всички тълкуватели — в това число и мене, — а сега, погледнете, идва да разчете сам с това нечовешко, малоумно лице. Да се отдръпна пак и да го чуя. Слушай!“

— Аз гледам, ти гледаш, той гледа, ние гледаме, вие гледате, те гледат.

— Кълна се, че учи граматиката на Мъри. Упражнява мозъка си, горкият! Но шшт, пак заговори!

— Аз гледам, ти гледаш, той гледа, ние гледаме, вие гледате, те гледат.

— Учи я наизуст… Шшт! Пак започва.

— Аз гледам, ти гледаш, той гледа, ние гледаме, вие гледате, те гледат.

— Ех, че смешна работа!

— И аз, и ти, и той, и ние, и вие, и те — всички сме прилепи; аз съм и врана особено когато седя на върха на оная борика. Ко, ко, ко, ко, ко, ко! Не съм ли врана? А къде е плашилото? Ето го: две кости и чифт вехти панталони и още две, пъхнати в ръкавите на вехта куртка.

Мене ли има предвид?… Ласкателно е, а?… Горкото момче!… Иде ми просто да се обеся. Във всеки случай по-добре е да се отдалеча от Пип. Другите мога да понасям, защото са с ума си; а той е съвсем побъркан за моя здрав разум. Оставям го да си мърмори.

Този дублон е пъпът на кораба и всички изгарят от нетърпение да го отвинтят. Но какво ще стане, ако развият пъпа си? Лошо е все пак и да стои тук, защото, щом на мачтата има нещо заковано, значи работите вървят зле. Ха-ха, старий Ахав! Ще те прикове тебе Белия кит! Това е бор. Веднъж в нашия Толанд баща ми отсече бор и намери в него сребърен пръстен, сраснал с дървото — венчалния пръстен на някоя стара негритянка. Как бе попаднал там? Така ще питат и при второто пришествие, когато намерят тази стара мачта и закования на нея дублон под кора от раковини. О, злато! Скъпо, скъпоценно злато!… Зеленият скъперник ще те скъта скоро! Шт, шт! Господ ходи по земята да бере къпини! Готвачо, хей, готвачо! Сготви ни нещо! Джени, хей, хей, хей, хей, хей, Джени, Джени, направи ни блини!

Бележки

[1] Индийска златна мина. — Б.пр.