Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 86
Опашката

Други поети са чуруликали възхвали за кроткото око на антилопата и нежната перушина на птицата, която никога не кацва; по-малко възвишен от тях, аз ще възпея една опашка.

Ако приемем, че опашката на най-големия спермацетов кит започва от онази точка на туловището, при която то е широко колкото човешко тяло, то само горната й повърхност е равна най-малко на петдесет квадратни стъпки. Нейната плътна закръглена основа се разделя на две широки, здрави, плоски длани, или перки, които постепенно се стесняват, докато стигнат до един инч ширина. В точката на разделянето си двете перки се покриват леко една друга, след това се отдалечават встрани като крила, оставяйки помежду си широко празно пространство. При никое живо същество красивите черти не са така прекрасно очертани, както в извитите като полумесец краища на тези перки. Широчината на една напълно оформена опашка на възрастен кит надвишава значително двадесет стъпки.

Целият крайник прилича на плътно сплетен пласт от сухожилия, но ако ги разрежете, ще откриете, че е съставен от три отделни пласта: горен, среден и долен. Фибрите на горния и долния пласт са дълги и хоризонтални; тези на средния са къси и кръстосани между двата външни пласта. Този именно троен строеж придава повече от всичко друго сила на опашката. За изучаващия старите римски крепостни стени средният пласт ще представлява любопитен паралел с тънкия ред тухли, които се редуват винаги с камъка в тия чудни останки от древността и допринасят несъмнено твърде много за голямата здравина на зидарията.

Но тази огромна локална сила на сухожилестата опашка сякаш не е достатъчна, та цялото туловище на левиатана е преплетено с мускулни фибри и нишки, които минават от двете страни на подкоремието, спускат се в перките, сливат се неусетно с тях и им придават допълнителна сила; така че неизмеримата мощ на кита изглежда съсредоточена само в опашката. Ако вселената трябва един ден да бъде унищожена, тази именно опашка би могла да стори това.

Но тая удивителна сила ни най-малко не осакатява грациозната гъвкавост на движенията, в които детската лекота се прелива в титанска мощ. Тъкмо обратно, от нея именно движенията получават своята страхотна прелест. Истинската сила никога не накърнява красотата и хармонията, а често ги разкрива и във всяка наистина внушителна красота голяма част от чара се дължи на силата. Махнете съединените сухожилия, които ще пръснат сякаш мрамора на изваяния Херкулес, и очарованието му ще изчезне. Когато повдигнал ленения чаршаф от голото тяло на Гьоте, преданият Екерман бил поразен от масивния гръден кош на човека, който приличал на римска триумфална арка. Когато Анджело рисува дори Бог-Отец в човешки образ, забележете каква внушителност му придава. А колкото и да разкриват божествената любов на сина, меките, къдрави, хермафродитни италиански картини, в които най-успешно е въплътена представата за него, както са напълно лишени от мускулна сила, не подсказват никакво могъщество, а само отрицателно женствено покорство и търпение, които са същността на учението му.

Изисканата гъвкавост на органа, който описвам, е такава, че когато се извива във водата — все едно за развлечение ли, по необходимост ли, или от гняв, според настроението на кита в момента, всяко движение се отличава неизменно с изключителна грациозност. Никоя ръка на вълшебница не би могла да го надмине в това отношение.

Опашката извършва пет вида големи движения. Първо, когато се използва като перка за движение напред; второ, когато се използва като боздуган в битка; трето, за замахване; четвърто, за подхвърляне; пето, за издигане на перките над водата при отвесно гмуркаме.

Първо: тъй като се намира винаги в хоризонтално положение, опашката на левиатана се движи по-различно от опашките на другите морски жители. Тя никога не се извива. У човека, както и в рибата, извиването е признак на недостойнство. При кита опашката е единственото средство за придвижване. Ту спираловидно свита напред под корема, ту бързо отскачаща назад, тя придава на разяреното плаващо чудовище стремителни, скокливи движения. Страничните перки му служат само за рул.

Второ: знаменателно е, че докато спермацетовият кит се бори с друг спермацетов кит само с главата и челюстите си, в борбата с човека главно и презрително използва опашката си. Когато напада лодка, той извива бързо настрана перките си и ударът бива нанесен само от отката. Ако е нанесен във въздух, а особено ако засегне целта си, ударът е просто неудържим. Никакви ребра, все едно дали са на човек или на лодка, не могат да му устоят. Единственото ви спасение е да можете да го избегнете; но ако иде отстрана през съпротивляващата се вода, тогава донякъде поради добрата плавателност на китоловната лодка и жилавостта на материала й най-тежката повреда, която може да се очаква, е пропукване на някое ребро или изхвръкване на една-две дъски — един вид изпусната бримка отстрана. Тези подводни странични удари са нещо толкова често в риболовството, че се смятат просто за детска игра. Някой отцепва парче от работния си комбинезон и пробивът се запушва.

Трето: не мога да го докажа, но струва ми се, че осезанието на кита е съсредоточено в опашката; защото чувствителността й в това отношение се равнява само на изтънчеността на слоновия хобот. Тази чувствителност се доказва главно при размахването, когато китът движи с моминско изящество и нежна бавност огромните си перки по повърхността на водата; и ако усети, някак моряшки бакенбарди, тежко и горко на моряка и на бакенбардите му. Каква чувствителност има следователно в това предварително докосване! Ако опашката му имаше свойството да сграбчва, бих си спомнил веднага за Дармондовия слон, който често посещавал пазарите за цветя и поднасял с ниски поклони букети на госпожиците, а след това ги погалвал по талията. По различни съображения е жалко, че опашката на кита няма тази способност да сграбчва; защото съм чувал, че друг слон, когато бивал ранен в битка, извивал хобота си и измъквал стрелата.

Четвърто: ако се промъкнете неусетно до кит във въображаемата безопасност на самотните морета, ще го намерите, изоставил огромната масивност на своето достойнство, да си играе в океана като коте пред огнище. Но и в играта му съзирате неговата мощ. Широките длани на опашката му са вирнати високо във въздуха; а когато метат повърхността, страшното вълнение кънти на няколко мили. Можете да помислите, че е изстрел от тежко оръдие; а пък ако забележите лекия венец от пара на дихателния отвор в другия край, ще помислите, че е димът от дулото.

Пето: тъй като при обикновеното плавателно положение на левиатана перките се намират значително под равнището на гърба му, те са напълно скрити под повърхността на водата; но когато ще се гмурне в глъбините, целите перки и най-малко тридесет стъпки от туловището му се изправят във въздуха и потреперват няколко мига там, преди да полетят надолу и да изчезнат. Като се изключи величественият скок — който ще бъде описан другаде, — това издигане на китовите перки е може би най-величествената гледка в цялата жива природа. Тази потреперваща исполинска опашка се стреми сякаш от бездънните глъбини към недостижимите небеса. Така съм виждал в сънищата си величавият сатана да подава измъчената си огромна лапа от пламтящия балтийски ад. Но когато наблюдавате подобни гледки, всичко зависи от това в какво настроение се намирате; ако е дантевско, ще ви се привидят дяволи; ако е исаевско — архангели. Застанал на дежурство по мачта при изгрев-слънце, от който аленееха и небето, и морето, видях веднъж към изток голямо стадо китове, всички тръгнали към слънцето с едновременно вирнати, потреперващи перки. Както ми се стори тогава, такова величествено въплъщение на боготворенето не се е виждало никъде, нито дори в Персия, родина на огнепоклонниците. Както Птоломей Филопатер свидетелства за африканския слон, така и аз свидетелствам за кита и го провъзгласявам за най-набожна от всички земни твари. Защото според мавританския цар Юба бойните слонове в древността често поздравявали утрото, вдигайки в дълбоко мълчание хоботите си.

Случайното сравнение в тази глава между кита и слона, отнасящо се до някои външни страни в опашката на първия и хобота на втория, не се стреми да докаже еднаквостта на тези два противоположни органа, а още по-малко на съответните животни. Защото, както и най-могъщият слон е само един териер в сравнение с левиатана, така в сравнение с неговата опашка хоботът на слона е стъбло на лилия. Най-страшният удар от хобота на слон би бил като шеговито потупване с ветрило в сравнение с неизмеримия трясък и плясък на тежките перки на спермацетовия кит, които в много случаи са подхвърляли във въздуха цели лодки с веслата и екипажа им, както някой индийски фокусник подхвърля топките си[1].

Колкото повече разглеждам тази могъща опашка, толкова повече съжалявам, че съм неспособен да я опиша. В нея има понякога такива движения, които биха направили чест на всяка човешка ръка, но те си остават все пак необясними. При многобройно стадо тези тайнствени движения са често така забележителни, че съм чувал ловци да ги уподобяват на франкмасонски знаци и символи, чрез които китът всъщност води разумен разговор със света. Самото тяло на кита не е лишено също от странни движения, необясними и за най-опитните ловци. Колкото и да го разсичам, аз ще стигна само до кожата; не го познавам и никога няма да го опозная. Но ако не познавам дори опашката на тоя кит, как ще разбера главата му? Нещо повече, как ще разбера лицето му, щом той изобщо няма лице? Ще видиш гърба ми, опашката ми, като че казва той, но лицето ми няма да видиш. Аз наистина не мога да разбера дори гърба му; а както и да загатва той за лицето си, повтарям, че няма лице.

Бележки

[1] При все че всяко сравнение от гледище на общи размери между кита и слона е неуместно, защото слонът е по отношение на кита в същото положение, в което кучето е по отношение на слона, не липсват някои любопитни сходства; между тях е дихателната тръба. Добре известно е, че слонът често поема вода или пясък с хобота си, после го издига и изхвърля в струя водата или пясъка.